“Много бавно върви процесът на обновление и за прилагане на мерки за енергийна ефективност, това ще създава все по-голям проблем за ползвателите и с либерализирането на пазара, както и очакваното леко покачване на цените, това ще оказва все по-голям ефект в негативен план и все повече хора ще изпадат в т.нар. “енергийна бедност”, коментира Борислав Сандов, който е бивш вицепремиер и министър на околната среда и водите.
Дали е енергийно беден може всеки да разбере като погледне сметките си за отопление, охлаждане и електричество и ги приравни към приходите, които има. Като сметне тези разходи и те са над 10%, значи попада в графата на енергийно бедните, обясни Сандов.
“Проблемът е, че тези пари за енергийна ефективност, които се раздадоха и начинът, по който се раздадоха, не бяха ефективни от финансова гледна точка, а и не въвлякоха самите ползватели в процеса, което занижи контрола и беше използвано по-скоро като програма за печелене на гласове.
Това е проблем и към сегашната програма, която чрез Плана за възстановяване и устойчивост, трябва да бъдат реализирани голям брой други сгради, но те изискват самоучастие и тук можем да реферираме към Закона за етажната собственост, който беше създаден много късно.
Освен това дълго време не беше пригоден към нуждите, а по-скоро регулираше някакви въпроси, свързани със собствеността и ползването, а не толкова с възможността етажната собственост, или хората живеещи в един вход, да могат да имат обща инициатива, включително да имат общи финансови инициативи и възможност за управление на имотите.
Относно обществените сгради с много ниска енергийна ефективност, Сандов заяви, че въпреки неефективната архитектура, има мерки, които могат да се вземат. Всички мерки обаче трябва да се правят след внимателно обследване.
“В сградите, които са паметници на културата, възможността е за саниране от вътрешната страна, за да не се нарушава фасадата. За сградата на БНР ще е наистина много трудно, защото тя е много ниско енергийно ефективна сграда, поради архитектурата, теченията и материалите, от които е направена, допълва Сандов.
Чуйте целия разговор на Константин Лавсов с Борислав Сандов в звуковия файл.
Време е за поредното ни гостуване в Сливница. Този път започваме с Младена Шуманова - педагогически съветник в Професионалната гимназия по транспорт и с ученика в 8 клас Александър Русков за създадената преди 2 години междуучилищна телевизия: "60 години сме град, но имаме много история, населено място сме от древни времена, на Римски път сме. В..
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Най-старият киносалон в България е “Модерен театър” (известно и като "Цанко Церковски" след 9 септември). Слушаме откъси от рекламен текст за откриването на Кино “Модерен театър”, както и откъси от спомените на Георги Каназирски - Верин за първия кинематограф в София и за първата кръчма, обърната в кино преди създаването на Кино “Модерен театър” в 1908...
Кристина и Михаил Белчеви са заедно от 42 години, а са се разделяли за не повече от четири дни. Животът им е споделена нежност, изпята любов и музика, която докосва струните на душата. И предопределеност свише. Криси чува песента на Лили Иванова “Самота” по текст на Мишо ден преди да се запознаят и си казва „Къде ли са тези сантиментални мъже, които..
„Самотният зрител“ – огледало на обществото ли са новите сериали? Още по темата с Йосиф Аструков , Институт за изследване на изкуствата - БАН: "Темите не са нови, датират още от ТВ - хората са седнали заедно и гледат. Сега всеки се разцепва на малки екрани. Ако гледаш комедия и не ви е смешна, а цялата зала се тресе, и на теб ти става смешно...
Пускането на ИИ “DEEP SEEK” доведе до неочаквани реакции и събития – ЗАЩО? Постига ли се наистина революция с този модел и повдига ли нови въпроси за надпреварата в разработването на технологията? Събеседник по темата ни е д-р Димитър Димитров, част от Института „INSAIT” към СУ „Св. Климент Охридски“: “DEEP SEEK” е модел за разсъждение,..
Графичният роман „Mаус“ на Арт Спигелман излиза за пръв път на български език. Представя ни го неговият преводач - Владимир Полеганов: "Комиксът е подценявана област на изкуството - смята се за явно популярна. Но чрез неочакваната форма се разказва история, която се говори и възприема много трудно. Авторът бавно е осъзнавал какво е да си син на..