За музикалната памет на наследника на първия оркестър в България разказва един много специален концерт, с който беше отбелязана 70-годишнината от момента, в който Шуменският оркестър получава статут на Държавен културен институт, а диригентът Васил Стефанов го изгражда в професионално отношение, преди да се върне в София и да застане начело на Симфоничния оркестър на Българското национално радио.
Днес оркестърът се нарича Симфониета Шумен, негов диригент е шуменецът Славил Димитров, а солисти са Милена Моллова, също видна шуменка и цигуларят Тодор Николаев. Точно пресъздадената програма отпреди 70 години включва Първата симфония и Концерта за цигулка на Лудвиг ван Бетовен, както и Третия клавирен концерт на Панчо Владигеров. Тази програма бе представена в Шумен тази седмица и предизвика голям емоционален отзвук.
В предаването „Радиокафе“ на Радио София забележителната пианистка, проф. Милена Моллова разказа, че на този първи концерт преди 70 години солисти са били цигуларят Георги Байнов (от Шумен) и Панчо Владигеров (роден в Цюрих, но израснал в Шумен), „който много обичаше да свири своите композиции и тогава беше в силните си години като пианист. Когато ми предложиха да участвам в тази програма, приех с голямо удоволствие. Много пъти съм изпълнявала Третия концерт на Владигеров, той има прекрасни теми на фолклорна основа и хората винаги си пеят на излизане от залата след концерта“.
Шумен е град с впечатляващи културни традиции. Именно там, през 1850 е създаден първият симфоничен оркестър в България от заселилия се там унгарския емигрант Михай Шафран.
"Шумен винаги е бил отворен към изкуството. Тук Добри Войников поставя първите театрални постановки, тук е създаден първият оркестър, който дава основата за бъдещото развитие. Имат афинитет в Шумен към класическата музика. Искам да кажа и друго - българските оркестри напоследък имат странна съдба, намаляват ги, увеличават ги, закриват ги, но всички искат да имат свой оркестър – голям, малък, какъвто и да е. Знаете ли, един от големите проблеми на зимните концерти в България е, че свирим в студени зали. Но това не ни е спирало – нито нас, нито публиката. Музиката е жизненоважна необходимост – трябва да го знаем, да го разпространяваме и да го култивираме", каза проф. Моллова.
Милена Моллова има изключителна кариера на концертиращ пианист, която продължава вече над 70 години, с награди от най-престижните клавирни конкурси в света като "Чайковски", "Бетовен", конкурса на немската телевизия ARD. Дългогодишен професор по пиано в Националната музикална академия в София, а след това завежда музикалния департамент на Нов български университет.
Повече за спомените й от Шумен, когато е била малка и за първата й учителка Павла Жекова, можете да чуете в звуковия файл.
Време е за поредното ни гостуване в Сливница. Този път започваме с Младена Шуманова - педагогически съветник в Професионалната гимназия по транспорт и с ученика в 8 клас Александър Русков за създадената преди 2 години междуучилищна телевизия: "60 години сме град, но имаме много история, населено място сме от древни времена, на Римски път сме. В..
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Най-старият киносалон в България е “Модерен театър” (известно и като "Цанко Церковски" след 9 септември). Слушаме откъси от рекламен текст за откриването на Кино “Модерен театър”, както и откъси от спомените на Георги Каназирски - Верин за първия кинематограф в София и за първата кръчма, обърната в кино преди създаването на Кино “Модерен театър” в 1908...
Кристина и Михаил Белчеви са заедно от 42 години, а са се разделяли за не повече от четири дни. Животът им е споделена нежност, изпята любов и музика, която докосва струните на душата. И предопределеност свише. Криси чува песента на Лили Иванова “Самота” по текст на Мишо ден преди да се запознаят и си казва „Къде ли са тези сантиментални мъже, които..
„Самотният зрител“ – огледало на обществото ли са новите сериали? Още по темата с Йосиф Аструков , Институт за изследване на изкуствата - БАН: "Темите не са нови, датират още от ТВ - хората са седнали заедно и гледат. Сега всеки се разцепва на малки екрани. Ако гледаш комедия и не ви е смешна, а цялата зала се тресе, и на теб ти става смешно...
Пускането на ИИ “DEEP SEEK” доведе до неочаквани реакции и събития – ЗАЩО? Постига ли се наистина революция с този модел и повдига ли нови въпроси за надпреварата в разработването на технологията? Събеседник по темата ни е д-р Димитър Димитров, част от Института „INSAIT” към СУ „Св. Климент Охридски“: “DEEP SEEK” е модел за разсъждение,..
Графичният роман „Mаус“ на Арт Спигелман излиза за пръв път на български език. Представя ни го неговият преводач - Владимир Полеганов: "Комиксът е подценявана област на изкуството - смята се за явно популярна. Но чрез неочакваната форма се разказва история, която се говори и възприема много трудно. Авторът бавно е осъзнавал какво е да си син на..
Облачно
Облачно