Съществува неравномерно развитие на различните части на София, наблюдават се наченки на сегрегация – в южните и югоизточните квартали се заселват хора с по-високи доходи и образование. В северните части живеят същите хора - с надежди, мечти и възможности, но липсват инвестиции. Няма общинска политика срещу този тип "сегрегация".
Това коментира пред БНР-Радио София арх. Любо Георгиев от "Екипът София".
Той обърна внимание, че още със създаването на ОУП (Общия устройствен план) е заложено развитие на юг, но не са предвидени всички нужни инфраструктурните елементи и се стига до лошо реализиране.
"Хората очакват всеки специалист да си е свършил работата, купуват си имот и очакват обещания трамвай."
По думите му, има изисквания за отстояния между сградите, озеленяване и т.н., но когато се предава строежът, се случва да се дава папка с озеленената част, а не и където е паркингът.
"Общината си затваря очите за тази паралелни реалности – допълни арх. Георгиев. – Не се осъществява добър строителен контрол."
Северните квартали и крайградски селища сякаш остават по-изостанали и по неразвити.
Сред причините са намиращите се там жп линии, гробища, но това, според специалиста, може да се промени като се преместят офиси на общински и държавни институции, музеи и други. Така ще се създаде по-добра динамика на живота там.
Квартали като "Хаджи Димитър" пък имат свои общности и своя квартална динамика – те трябва да се поддържат и подкрепят.
"Ние, хората сме създали всички хубави неща в София, ние можем да подобрим и северните части на града", отбеляза Любо Георгиев.
И апелира за повече диалог между институциите.
Чуйте разговора на Божидар Янев.
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..
В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга. Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...
Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии? Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на..
10 въпроса към генералния директор на БНР по повод 90 годишнината на БНР – Милен Митев и синтез на отговорите му (пълните - в звуковия файл): Винаги бъдещето – Времето се изкривява – Трябва да се опитваме да правим нещата както ще се правят утре. – Традициите са слабата и силната ни страна – Журналистите са се опитвали да бъдат близо до..
Ерсин Мустафов от "JEREMY?" споделя пред Александра Илиева и Елисавета Белеганска за своите отношения с Радиото и мястото на българския език: " Различно е усещането да слушаш музиката си по радиото. Много уютно ми е да слушам на стар приемник. Много време търсехме място за запис, където музиката ни да не звучи зле и китаристът Косьо..
В деня на 90-та ни годишнина, в "Радиокафе" си говорим за любопитни и важни части от историята на радиото. Първият час е посветен на Гласовете на радиото – назад във времето, когато една от най-важните фигури в радиото за слушателите са говорителите . Златният ни фонд припомня гласа на първата говорителка на Радио София през 1933 г., Венче Добрева:..