През 2024 г. Националният исторически музей проведе археологически проучвания и теренни изследвания на 22 обекта. В резултат на тях са открити над 1400 движими културни ценности, които обхващат почти всички археологически периоди на българските земи – от праисторията до Средновековието.
Изследванията обхващат широка географска площ – от поречията на реките Струма и Места, през Родопите и Сакар, до Черноморското крайбрежие и Добруджа.
Проучвани са както редовно изследвани обекти, така и обекти, които изискват спасителни разкопки. Обектите включват селища и надгробни могили, антични и средновековни крепости.Сред акцентите в набора от находки за изминалата година са три пръстена, разкрити от археолозите на НИМ.
Те са от различни обекти: от средновековен гроб в цитаделата на Кокалянски Урвич край София, от античен пласт на хълма Св. Архангел край Дъбница, Гоцеделчевско, и от османския период на крепостта Букелон при крайграничното село Маточина в южните склонове на Сакар планина. Но все пак си приличат по нещо – около тях все още витаят въпроси без категорични отговори, пише archaeologia-bulgarica.com.
Археологическият сезон бе изключително успешен, с множество нови открития, отбелязват от НИМ. Те са осъществени под ръководството на учените от Националния исторически музей и други институции: доц. д-р Бони Петрунова, проф. д-р Иван Христов, гл. ас. д-р Петранка Неделчева, доц. д-р Константин Константинов, гл. ас. д-р Мариела Инкова, д-р Маргарита Попова, д-р Йото Валериев, д-р Филип Петрунов, Виолина Кирякова, Мартин Христов, Павлина Девлова, Илия Киров, Елена Ендарова, Биртен Еминова, Михаела Занева, Михаил Ваклинов и Петър Петрунов.
С всяка изминала година Националният исторически музей успява не само да попълни своите фондове, но и да разшири познанията за историята на българските земи, както и да представи новите археологически открития на широката общественост.
Време е за поредното ни гостуване в Сливница. Този път започваме с Младена Шуманова - педагогически съветник в Професионалната гимназия по транспорт и с ученика в 8 клас Александър Русков за създадената преди 2 години междуучилищна телевизия: "60 години сме град, но имаме много история, населено място сме от древни времена, на Римски път сме. В..
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Най-старият киносалон в България е “Модерен театър” (известно и като "Цанко Церковски" след 9 септември). Слушаме откъси от рекламен текст за откриването на Кино “Модерен театър”, както и откъси от спомените на Георги Каназирски - Верин за първия кинематограф в София и за първата кръчма, обърната в кино преди създаването на Кино “Модерен театър” в 1908...
Кристина и Михаил Белчеви са заедно от 42 години, а са се разделяли за не повече от четири дни. Животът им е споделена нежност, изпята любов и музика, която докосва струните на душата. И предопределеност свише. Криси чува песента на Лили Иванова “Самота” по текст на Мишо ден преди да се запознаят и си казва „Къде ли са тези сантиментални мъже, които..
„Самотният зрител“ – огледало на обществото ли са новите сериали? Още по темата с Йосиф Аструков , Институт за изследване на изкуствата - БАН: "Темите не са нови, датират още от ТВ - хората са седнали заедно и гледат. Сега всеки се разцепва на малки екрани. Ако гледаш комедия и не ви е смешна, а цялата зала се тресе, и на теб ти става смешно...
Пускането на ИИ “DEEP SEEK” доведе до неочаквани реакции и събития – ЗАЩО? Постига ли се наистина революция с този модел и повдига ли нови въпроси за надпреварата в разработването на технологията? Събеседник по темата ни е д-р Димитър Димитров, част от Института „INSAIT” към СУ „Св. Климент Охридски“: “DEEP SEEK” е модел за разсъждение,..
Графичният роман „Mаус“ на Арт Спигелман излиза за пръв път на български език. Представя ни го неговият преводач - Владимир Полеганов: "Комиксът е подценявана област на изкуството - смята се за явно популярна. Но чрез неочакваната форма се разказва история, която се говори и възприема много трудно. Авторът бавно е осъзнавал какво е да си син на..
Облачно
Облачно