Националният исторически музей (НИМ) отвори врати за новата си изложба - "Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2024".
Тържественото откриване се състоя преди ден, в присъствието на вицепрезидента на Република България Илияна Йотова, министъра на туризма Мирослав Боршош, заместник-министъра на културата Амелия Гешева и доц. д-р Пламен Славов, съветник на Президента по духовност и култура. Сред присъстващите бяха и представители на държавни институции, учени и журналисти, които имаха възможността да се запознаят с новооткритите артефакти и да чуят истории, които хвърлят светлина върху ключови моменти от българската и европейската история.
Подобен тип експозиции се провеждат в Националния исторически музей от няколко години насам, в които се представят всички онези находки направени от българските археолози, начело с доц. Бони Петрунова, която е директор на музея.
През 2024 година археолозите на Националния исторически музей извършиха разкопки на 24 обекта из цялата страна.
Всяко едно откритие не само разширява знанията ни за миналото, но и ни приближава до разбирането на нашето културно наследство. Със съдействието на Министерството на културата, местни общини и частни спонсори, както и с помощта на партньорски институти като Центъра за подводна археология, тези разкопки предоставиха ценни находки от различни исторически епохи – от Праисторията през Античността до Средновековието.
Един от най-големите акценти на изложбата е археологическото откритие в крепостта Кокалянски Урвич.
Това място, дълго време обвито в мистерия, днес разкрива нова светлина върху нашето минало. Археолозите откриха уникален гроб, който крие сребърен пръстен с обков от злато, изобразяващ двуглав орел – символ на високо социално положение.
Смята се, че този пръстен е принадлежал на млад мъж на възраст между 18 и 25 години, и неговото откритие ни предоставя безценна информация за погребалните обичаи и материалната култура през втората половина на XIV век. Нещо повече, некрополът от този период показва, че песните за цар Асен от района на Панчарево започват да губят своята легендарност и се превръщат в исторически факт, който все повече се свързва с реалността на онова време.
Сред другите значими открития, които са част от изложбата, са разкопките в селищната могила Порой, където бяха разкрити следи от металургия и специализация в производството през Късния енеолит.
Друг интересен акцент в изложбата е откритата през есента на 2024 година църква в местността Аклади, близо до гр. Черноморец. Тя датира от V-VI век и е част от богатото християнско наследство на региона, свързано с римската и средновековната му история.
Това откритие, наред с тези в средновековния град Лютица и крепостта Букелон, разкрива стратегическото значение на тези места и тяхната роля в развитието на българската история.
Но не само тези обекти са включени в изложбата. Проучванията в крепостта Балък Дере, където беше открит храм от II-III век, разкриват как се е развивала религиозната архитектура на този регион.
Средновековното селище Велино предлага нови перспективи в изследването на каменните структури и гробове от IX-X век, които осветляват важни етапи от средновековната българска държава и утвърждаването на християнството.
Археологическите проучвания в многослойния обект "Св. Архангел" при с. Дъбница разкриха раннохристиянски храм, както и находки от Късната античност, които дават представа за стратегическото значение на този район. В античната крепост Равадиново проучванията разкриха част от укрепителната система и уникален керамичен перирантерий, датиращ от V-II век пр. Хр.
В допълнение подводните разкопки в акваторията на гр. Шабла и Ченгене скеле хвърлят светлина върху морската търговия през Античността и Късното Средновековие. Намерените оловни щокове и стъклени съдове разказват за живота и търговията, която е процъфтявала в този регион.
Археологическите разкопки са реализирани под ръководството и с помощта на: доц. д-р Бони Петрунова, проф. д-р Иван Христов, гл. ас. д-р Петранка Неделчева, доц. д-р Константин Константинов, гл. ас. д-р Мариела Инкова, д-р Маргарита Попова, д-р Филип Петрунов, Виолина Кирякова, Мартин Христов, Ивайло Кънев, Павлина Девлова, Илия Киров, Елена Ендарова, Михаела Занева, Илия Стоименов, Росен Пеевски, д-р Йото Валериев, Биртен Еминова, Михаил Ваклинов, Петър Петрунов.
Настоящата експозиция не е просто колекция от артефакти. Тя е едно уникално пътуване през времето, което ни позволява да се потопим в богатото минало на България и да разберем как археологическите открития ни разказват не само за древните цивилизации, но и за формирането на съвременното българско общество.
Подробности от записи на Боян Бочев чуйте звуковия файл.
Разказът е на Снежана Маринова - краевед, изследовател на историята на Стара Загора и съавтор на книгата “Мозайка от миналото на Стара Загора”:
Как се казва сега кварталът, кой носи орлите, откъдето започва и още любопитни неща - в звуковия файл: И още: кои са сградите на "портата" на т.н. "трета извънградска част"? Какво е имало на мястото на Полиграфическия к-т? Още подробности от спомените на майката на Драган Тенев, който разказва за обитателите на квартала, в който прекарва почти 70 г...
В рамките само на една година телевизионната легенда Иван Гарелов губи и двете си съпруги, които обича - бившата и настоящата. И Василка Гарелова (запазва фамилията му след развода, заради двете им деца), и Донка Стамболийска са журналистки. Но само дама със същата професия би могла да разбере отдадеността на работата и рисковете, които поема..
Мая Бочева-Уики, художник-илюстратор и издател на детски книги-игри представя д ебютния си късометражен анимационен филм „Кой светна Луната?“, реализиран с подкрепата на НФЦ. Филмът вече е с номинация за „Златен ритон“ и е създаден по едноименната книга, с която децата ще се запознаят след прожекцията (1 март, 17 ч., вход свободен - сцена Централни..
Първи март през погледа на един американец – комикът Доналд Микнеър ни разказва за своите впечатления за българския празник и колко дълго трябва да носим мартениците на ръката си. Доналд Микнеър живее в България през последните 5 години. Неговият стил на комедия е смесица от разказване на истории и културни наблюдения, като с чувство за хумор..
Регионален исторически музей- София представя най-новата си дигитална рубрика „ Сградите разказват “. Инициативата е част от проекта „ КЛаДА-БГ “ и включва видео материали , представящи историите на известни и емблематични сгради в центъра на столицата и на хората, които са ги обитавали. В част от видеата може да чуете и видите наследниците на..
Коментатори във "Форум" тази седмица са бившият заместник-министър на икономиката и външните работи Милен Керемедчиев и адв. Петромир Кънчев. Заедно с водещия Лъчезар Христов, част от темите, които дискутираха днес, бяха: - Обобщение на темите от седмицата - Дневният ред в парламента – борбата за регулаторите, сваляне на депутатски имунитети,..
Превалявания
Облачно