В България липсва механизъм за социална помощ след задължително лечение в психиатрия

Зачестиха случаите на опасни обществени прояви от хора с психични проблеми. Правните аспекти на проблема коментира адвокат Силвия Петкова.

Първият проблем, който тя идентифицира е недостатъчност на местата в специализираните психиатрични болници и недостатъчност на специалистите лекари - психиатри.  

Показателен пример за този проблем е младият мъж, заснет да се хвърля пред колите по столичен булевард, който по-късно се самоуби и впоследствие стана ясно, че не е бил приет на лечение в психиатрична клиника, заради липса на място.

"Законът за здравето предвижда т. нар. процедура на настаняване за задължително лечение. Това е възможно, когато един човек, който има психическо заболяване, е опасен за себе си и околните. Производството се провежда чрез сезиране на прокуратурата, тъй като Прокуратурата на Република България е единственият орган, който може да внесе в съд, предложение за настаняване на определено лице за задължително лечение", коментира адвокат Петкова.

В хода на тази процедура, ако прокуратурата прецени, че следва да внесе такова искане, се назначава съдебна психиатрична експертиза, а психиатърът преценява психическото заболяване и опасен ли е този човек за себе си и околните, като задължително се изслушва от съда и от психиатъра, лицето, чието настаняване се иска, обясни адвокат Петкова.

Тя посочи още, че самото задължително настаняване за лечение е форма на лишаване от свобода.

"Европейската конвенция за защита правата на човека казва, че лишаването от свобода трябва да бъде крайна мярка, тогава, когато не съществуват други, по-малко рестриктивни мерки, които биха могли да помогнат“, посочи още тя. По думите й в България липсват механизми за социализация на хората с психични заболявания вътре в общността.

“Това е вторият проблем, който бихме могли да идентифицираме, свързан с хората с психически заболявания“, посочи тя. Експертът коментира, че сложността на процедурата за настаняване в психиатрично заведение е логична и предвид, че представлява форма на лишаване от свобода, трябва да се използва като крайна мярка.

“Но дори и ако процедурата бъде премината успешно, т.е. един човек бъде настанен за задължително лечение за определен от съда срок, дори той да бъде стабилизиран в рамките на психиатричната хоспитализация, много често се случва така, че след освобождаването му от психиатричното заведение, няма кой да поеме грижата за него. Съответно това, което психиатрите са успели да постигнат като положителен резултат при лечението на заболяването, при освобождаването може много бързо да деградира, ако психично болният не приема предписаните му лекарства“, обяснява още адвокат Петкова.

По думите й, липсващият механизъм за социална помощ и ресоциализация след провеждане на задължителното лечение, само затваря омагьосаният кръг на системата.

Още по темата чуйте в разговора на Катя Василева в звуковия файл.