Кои страни - членки на ЕС платиха най-високата цена на кризата?

В настоящата статия се разглеждат представянето на икономиките на страните-членки на ЕС по време на периода 2008-2012-а г., с акцент върху 2009-а г. като най-сериозната кризисна година. За целите на сравнението се използват четири макроикономически показателя: 1) изменение на БВП; 2) коефициент на безработицата; 3) бюджетен баланс (излишък/дефицит); 4) брутен публичен дълг на страната. С тези агрегирани показатели не може да се вникне в националните особености на отделната страна, но може да се направи кратък и ясен анализ на представянето по време на кризисната 2009-а г. и следкризисното развитие до края на 2012-а г.

Кризата засегна силно икономиките на страните членки на Европейския съюз. През 2009-а г. брутният вътрешен продукт на Естония, Литва и Латвия се понижи в диапазона 14-18%, докато в Унгария, Финландия, Словения, Румъния, Хърватска и Ирландия индикаторът се понижи с между 6 и 9%. Българската икономика се представя по-добре, губейки 5,5%, като с толкова се понижава и съвкупното производство и в Италия. Най-добре се представя полската икономика, която в кризисната 2009-а г. успява да нарасне с 1,6%. Следващите най-добре представящи се икономики по време на криза са тези на Кипър, Малта, Белгия и Португалия, в които БВП се понижи с до 3%.

Според спада на брутния вътрешен продукт България се нарежда сред по-силно засегнатите страни от кризата (на 17-о място от 28 страни - членки на ЕС), само че трябва да се напомни, че в дълъг период преди кризата, българската икономика нарастваше средно с 6% и е нормално да отчете по-висок от средния спад на БВП, който е 4,5% за ЕС.

За периода от началото на кризата до края на 2012-а г. БВП на Ирландия, Латвия, Хърватия, Словения се понижава с между 7 и 11%, а рекордьор е гръцката икономика с кумулативен спад на БВП за периода от началото на кризата до края на 2012-а г., възлизащ на 20,5%.

От началото на кризата до края на 2012-а г. българският БВП е намалял с 2,8% в реално изражение, което е близо до средната стойност за ЕС, от -1,3%.

За периода от началото на 2009-а до края на 2012-а г. полската икономика е нараснала с впечатляващите 12,4%, докато икономиките на Германия, Швеция, Словакия, Малта и Белгия са увеличили съвкупното си производство с между 1 и 4,5%.

Безработицата е другият индикатор, който може да допълни картината от динамиката при БВП. Безработицата се увеличава с над 200% в Кипър, Гърция, Ирландия, Литва и Испания. В края на 2012-а г. рекордьори по безработица са Гърция и Испания с коефициент на безработица от 24 и 25% съответно, като безработицата в Ирландия, Литва, Латвия, Португалия и Испания е в диапазона13-16%. Безработицата в България също нараства с бързи темпове, като през 2008-а г. броят на безработните е съответствал на 5,6% от работната сила, а през 2012-а г. на 12,3%, като е над средните за ЕС стойност (10,5% към края на 2012-а г.). Добрата новина за България в случая, ако може да има такава при влошаващ се трудов пазар, е, че се повишава производителността на труда.

Правителствените финанси дадоха много поводи на анализатори и политици да обявяват една или друга страна от ЕС за неплатежоспособна или потенциално неплатежоспособна. Наистина публичните финанси се оказаха ахилесовата пета на страните от ЕС, но "благодарение" на тях в редица икономики се прокараха реформи, така че да се превърнат в по-конкурентни и по-устойчиви (Гърция, Испания, Ирландия, Унгария, Латвия, България, Португалия са само част от изброените страни, в които се проведе фискална консолидация, било чрез повишение на данъците или чрез намаление на публичните разходи, или чрез комбинация от двете мерки). За периода 2009-2012-а г. средният годишен дефицит за страните от ЕС е 5,4% от БВП и 5,1% за еврозоната. Най-слабо е представянето на Ирландия, Гърция и Испания със среден годишен дефицит между 10 и 16,4%. Следват ги Португалия, Словакия, Литва, Румъния, Полша, Кипър, Хърватия и Франция, със среден годишен дефицит през периода от около 6% от БВП.

Най-дисциплинирани във фискален аспект се оказват Естония, Швеция, Финландия, Унгария, Люксембург, България, Германия и Дания с годишен бюджетен дефицит до 3% от БВП. Ако обаче се разгледат годишните бюджетни дефицити само за кризисната 2009-а г., а не за периода 2009-2012-а г. то страните с най-висок годишен бюджетен дефицит са Ирландия, Гърция и Испания, съответно 31, 16 и 11% от годишния БВП за 2009-а година, следвани от  Португалия, Франция, Хърватия, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Полша, Словакия, Румъния, с дефицит в диапазона 6 - 10 % от БВП. Най-малък е бюджетният дефицит през 2009-а г. в Швеция, Финландия, Люксембург, Естония, Германия, България, Дания, в диапазона 1-4,3%.

Бюджетните дефицити традиционно се покриват или чрез приходи от приватизация и концесии, или чрез емитирането на нов публичен дълг. Именно на втория начин заложиха правителствата на страните - членки. Средно с 23 процентни пункта (абсолютно изменение) се увеличава публичният дълг, като в края на 2012-а г. е нараснал до 80,5% от годишния БВП. Най-голямо е увеличението на публичния дълг Ирландия, Португалия, Гърция, Испания, Кипър, повишавайки се с между 38 и 73% от БВП, докато най-малко е увеличението на публичния дълг в България и Естония, средно с 5% от БВП, а в Швеция дори е налице понижение на публичната задлъжнялост до 38,2% от БВП към края на 2012-а г.

С най-висок публичен дълг през 2012-а г. са Ирландия, Португалия, Италия и Гърция, в диапазона 117 – 157% от БВП, докато най-ниска е публичната задлъжнялост при Естония, България и Люксембург, съответно 10, 19 и 22% от БВП, следвани от Швеция, Румъния, Литва и Латвия, с ниво на публичния дълг към БВП около 40%.

Най-силно от кризата пострадаха икономиките на Гърция, Испания, Португалия, Хърватия, Латвия и Ирландия, които и към края на 2012-а г. остават най-силно засегнати, съдейки от динамиката при БВП, безработицата и публичните финанси. През 2009-а г. много силно бяха засегнати икономиките на Естония, Литва и Финландия, в които БВП се понижи в диапазона 8,5-15%, но към 2012-а г. успяват да възстановят в не малка степен спада, така че за периода 2008-2012-а г. да регистрират спад в диапазона 3,7-4,8%.

Пълния анализ и графики можете да видите тук.