Европа показа че отрицателните лихви не са абсурд

Представете си, че слагате пари на депозит, но след време получавате по-малко от първоначалната сума. Абсурд? Добре дошли в новия свят на финансовите пазари на континентална Европа.

“Отрицателните лихвени проценти” може да изглеждат лишени от смисъл, така както отрицателните числа са изглеждали безсмислени на древните математици. Но нуждата да се предприемат действия срещу заплахата от дефлация в еврозоната породи необходимост за напускане на установените канони на финансовата икономика. По- рано този месец ЕЦБ отиде по- далеч, отколкото Фед и АЦБ се бяха осмелявали, като измести лихвените проценти по-депозитите си, по- дълбоко на отрицателна територия. Швейцарската централна банка, която също се опитва да ограничи поскъпването на швейцарския франк, може би няма да остане по- назад, макар в четвъртък политиците да се спряха, преди да преминат нулевата граница.

Като резултат възвръщаемостите на 2- годишните правителствени облигации, които се движат обратно на цените, станаха негативни в Белгия и Германия. Швейцарските 3- годишни възвръщаемости също паднаха под нулата. В този обърнат с главата надолу свят, финансовите министри изкарват пари, заемайки от пазарите.

Промяната повдига много въпроси. Ще насърчат ли отрицателните лихвени проценти кредитополучателите? Ще продължат ли да функционират финансовите пазари, ако кредиторите губят пари при транзакциите? Или пък ЕЦБ успя да открие нов вълнуващ начин, по който централните банки  да предизвикват ръст при търсенето, който да подкрепи мудните икономики? Ако задържането на пари изяжда номиналната им стойност, то налице е голям стимул да се харчи бързо.

ЕЦБ не обмисля да намалява до такава степен лихвените проценти, че това да се отрази на потребителските и бизнес сметките. Ако това бъде направено, може да възникне масово изтегляне на средства от банките- разходите за съхранение на пари в сметки би оправдало поемането на разхода за съхранение на банкнотите в сейфове.

На нивото от минус 0,2%, лихвите по съхранението на овърнайт депозитите в ЕЦБ, които определят пода на пазарните цени, са съвсем малко под нулата. Целта е да се подсигури, че ликвидността, която ЕЦБ изпомпва във финансовата система, включително чрез “целевите дългосрочни операции по рефинансиране”, стартирани в четвъртък, тече в реалната икономика, а не просто се завръща в своите електронни складове.

След като принуди банките да плащат за съхранението на средствата си овърнайт, Марио Драги, председателят на ЕЦБ, заяви този месец, че понижението на лихвените проценти по депозитите е последното. “Когато стигнеш под нулата по смислен начин, то няма логика да се стига по- далеч; вече си постигнал целта си” коментира Марчин Каперчук, професор по финанси в Imperial College.

По материали на световни информационни източници