Гръцкият премиер потвърди, че не желае удължаване на настоящата спасителна програма след края на февруари

Министър-председателят на Гърция Алексис Ципрас отново заяви, че той няма да поиска удължаване на текущата програма на ЕС за спешно финансиране, която приключва на 28-и февруари и ще се стреми към ново споразумение с кредиторите, тъй като неговото правителството не признава досегашните споразумения.

Въпреки натиска от редица официални представители на ЕС през миналата седмица Ципрас не се съобрази с отправените предупреждения и остана твърд, че ще приложи изцяло своите предизборни обещания.

Снощи Алекси Ципрас говори пред новосформирания парламент на Гърция и представи икономическия план на своето правителство, който включва отмяната на редица мерки, договорени от предишното правителство с кредиторите на страната, определяйки ги като "жестоки, разрушителни и недемократични".

Неговият икономически план е разделен на две фази: първата фаза е мостов финансов заем, който да покрие нуждите от ликвидност на Гърция до юни, когато той очаква да приключат цялостните нови преговори с гръцките кредитори.

Въпреки че се въздържа да обясни какво точно ще представлява това мостово финансиране, Ципрас изрази оптимизъм, че споразумението може да бъде постигнато в следващите 15 дни.

Преди време гръцките власти посочиха, че мостовото финансиране не е нищо повече от правото да се емитират повече съкровищни бонове, както и връщането на Атина на печалби в размер на 1,9 млрд. евро от гръцките държавни облигации, държани от Европейската централна банка и от други национални централни банки от еврозоната.

В същото време гръцкото правителство няма да иска да получи последния транш за 7,2 млрд. евро от финансовата спасителна програма на ЕС и МВФ, който беше забавен, докато не приключи последната проверка на мисията на Тройката. Новите гръцки власти заявиха нееднократно, че не признава Тройката като институция, с която да преговарят, и не желаят нейното завръщане в Атина. Вместо това гръцкото правителство ще иска да преговаря директно с ръководителите на Европейската комисия, МВФ и ЕЦБ.

Ципрас заяви, че втората фаза на неговата програма представлява четиригодишен фискален и растежен план, основаващ се на балансирани бюджети, борба с данъчните измами и корупцията, както и инвестиционен план, който да даде тласък на производителността и конкурентоспособността. Но в същото време програмата ще включва и корекция на социалната несправедливост в средните и по-ниски доходи и пенсии, която несправедливост беше създадена през петте последователни години на мерки на строги икономии.

Докато Ципрас отстъпи от първоначалното си искане за незабавно намиране на решение между Гърция и нейните кредитори по въпроса за облекчаване на дълга, той не отстъпва от своите предварителни изборни ангажименти, които обаче се разглеждат от международните кредитори като "едностранни".

Той повтори правителствените обещания за повишаване на минималната работна заплата обратно до 751 евро, повторно наемане на персонала в държавния сектор, съкратен по настоящата програма за строги икономии, да сложи край на разпродажба на държавна собственост без правилно ценообразуване, да промени политиката на данъчно облагане, така че богатите да плащат повече данъци, да се възстанови границата от 12 хиляди евро необлагаем лимит и да се замени настоящия спорен данък за недвижимите имоти с по-справедлив данък въз основа на стойността на съответния имот.

Алексис Ципрас призна за пореден път, че предстоящите преговори с кредиторите ще бъдат трудни, но подчерта, че изборните резултати му дават мандат за неотстъпчивост при преговорите и без отказ от неговите предизборни обещания.

В същото време той обеща да спазва законите на ЕС, както е посочено в Пакта за стабилност и растеж, но за пореден път отхвърли мерките за строги икономии.

Премиерът отново изтъкна, че публичният дълг се е повиши до 180% от БВП и че това не е устойчиво ниво. Гърция иска да изплати дълга си, ако кредиторите желаят същото нещо. Но ние ще трябва да постигнем общо споразумение, тъй като дългът е неустойчив, каза Ципрас. Според него въпросът с дълга "не е технически, а политически" и че ако партньорите на Гърция продължават да настояват за строги икономии, това няма да доведе до постигане на споразумение.

След срещите с представители на ЕС разбирам, че някои въпроси, като например намиране на решение за дълга, ще отнемат време. Но за повечето въпроси ние сме готови да преговаряме веднага – още от утре, каза той.

Правителственият план ще бъде обсъден в началото на настоящата седмица в парламента на Гърция, след което се очаква да бъде подложен на вот на доверие във вторник късно вечерта (в полунощ).

От своя страна, в сряда (11-и февруари) министрите на финансите от еврозоната (Еврогрупата) ще проведе извънредно заседание в Брюксел, за да обсъдят ситуацията с Гърция и официално да започнат преговори с новите гръцки управляващи.

В четвъртък (12-и февруари) лидерите на ЕС ще проведат среща на високо равнище, за да обсъдят, наред с други важни теми, и позицията си спрямо Гърция.