Гърция въведе принудителна банкова ваканция и наложи контрол върху движението на капитали след провал на преговорите с кредиторите

От днес гръцките банки ще останат затворени за поне шест работни дни (до 6-и юли), като в същото време властите в Атина наложиха и контрол върху движението на капитали в страната след окончателния провал през уикенда в опитите за постигане на споразумение с международните кредитори.

Въвежда се ограничение върху тегленето на средства от банкомати в размер на 60 евро на ден, като изключение ще има само за тегленето на пенсии, които ще могат да бъдат получени в пълния им  размер. Туристите, които ползват банкови карти, издадени извън Гърция, не попадат под действието на мерките. Ще бъдат позволени банковите транзакции чрез интернет банкиране, но само що се отнася до "онлайн" плащането на сметки и задължения, като в същото време няма да могат да бъдат превеждани средства по сметки извън страната.

Днес няма да работи и фондовата борса в Атина (Athens Stock Exchange).

Тези решения са факт, след като гръцкият премиер Алексис Ципрас обяви, че на 5-и юли ще бъде проведен референдум в страната, за да се определи дали гърците одобряват или отхвърлят последните предложения за споразумение на международните кредитори, които да влязат в сила след изтичане на настоящата втора спасителна програма на 30-и юни (във вторник). Това изненада неприятно финансовите министри на еврозоната, които по план трябваше да проведат в събота поредно извънредно заседание в опит за намиране на решение на гръцката драма.

От своя страна Европейската централна банка заяви в неделя, че на този етап няма да повиши спешната ликвидност за гръцките търговски банки, осигурявана посредством програмата ELA, чийто размер остава малко под 89 млрд. евро. ЕЦБ също така сигнализира, че при необходимост ще предприеме допълнителни стъпки, за да успокои финансовите пазари и да предотврати евентуален "заразен  ефект" в останалата част от еврозоната от случващото се с Гърция. Според анализатори ЕЦБ може да увеличи размера на покупки на еврооблигации за близо 60 млрд. евро на месец по своята програма за "количествени облекчения", за да предотврати негативното отражение на гръцката криза върху други страни от еврозоната като Испания, Италия и Португалия.

Всичко това доведе до засилване на страховете, че до края на утрешния ден Гърция ще изпадне в неплатежоспособност (фалит) по отношение на предстоящото във вторник (30-и юни) покриване на задължения към МВФ за 1,54 млрд. евро. По същото време изтича и срокът на действие на втората спасителна програма за Атина на нейните международни кредитори. Засилват се и опасенията, че това може да доведе до принудително излизане на Гърция от еврозоната.

Ципрас заяви, че решението на Еврогрупата да не удължи с месец или поне със седмица срока на действие на настоящата спасителна програма (с оглед насрочения за 5-и юли референдум) и решението на ЕЦБ да не повиши размера на Механизма за спешна ликвидност (програмата ELA) са принудили гръцките власти да въведат временно затваряне на банките в страната и мерки, целящи да ограничат движението на капитали.

Следващите дни са много важни, заяви от своя страна шефът на МВФ Кристин Лагард. Фондът ще продължи да следи много внимателно развитията в Гърция и в другите страни в региона и остава в готовност да осигури подкрепа при необходимост, допълни тя.

Европейският комисар Пиер Московиси заяви преди малко, че все още е възможно да се постигне споразумение с Гърция, подчертавайки, че страната трябва да остане в еврозоната. ЕК оставя вратата отворена за преговори с Гърция, но на този етап не са планирани нови разговори, допълни той.

Френският финансов министър Мишел Сапен също отбеляза, че преговорите с Гърция могат да бъдат подновени по всяко едно време, ако властите в Атина пожелаят това, подчертавайки, че алтернативите са две - или подновяване на преговорите, или излизане на Гърция от еврозоната.

Според премиера на Франция Манюел Валс, ЕЦБ би трябвало да продължи да оказва ликвидност на гръцките банки докато се проведе референдумът в страната в края на седмицата. Но ако гърците кажат "не" (отхвърлят предложената от кредиторите нова спасителна програма), те рискуват да гласуват за тяхното излизане от еврозоната, подчерта Валс.

Европейският комисар Гюнтер Йотингер също отбеляза, че ще продължават да се полагат усилия за запазване на Гърция в еврозоната. Гърция все още има шанс да приеме европейските предложения, но без те да бъдат предоговаряни. Ако все пак страната не остане в еврозоната, това няма да е краят на света, заяви той пред немския вестник Handelsblatt.

И испанският икономически и финансов министър Луис де Гиндос изрази известен оптимизъм, че Гърция ще остане в единния валутен блок.

Следващите няколко дни вероятно ще бъдат от ключово значение. Затварянето на банките по същество поставя финансовата система на страната на ръба, предотвратявайки само временно нейния срив. Това решение на властите в страната обаче няма да отмени интензивния натиск за теглене на депозити и дори ще го засили. Вероятно ще трябва да има някакъв драматичен обрат на събитията, за да се възстанови доверието. Или ЕЦБ ще трябва да рестартира аварийното кредитиране на банките в страната, или Гърция най-вероятно ще трябва да съживи своите финансови институции чрез печатане на драхми (въвеждане на "нова драхма" ?).