ЕК предлага предоставяне на спешен мостов заем за Гърция в размер на 7 млрд. евро през юли

Европейската комисия предлага да бъде предоставен спешен "мостов заем" на Гърция в размер на 7 млрд. евро, който да покрие належащите нужди на страната до края на юли, показва документ на ЕК, цитиран от агенция Ройтерс.

Според този документ спешното финансиране ще се осъществи през Европейския финансов механизъм за стабилност (фонда EFSM, създаден през 2010-а година и използван за предоставяне на спасителна финансова помощ на Ирландия и Португалия).

Ройтерс съобщава, че този мостов заем ще има максимален срок на падеж от три месеца и в последствие ще бъде върнат на фонда EFSM от парите, които Гърция ще получи от Европейския механизъм за стабилност (фонда ESM, който е само за страни-членки на еврозоната), след като фондът ESM приключи с успех преговорите с гръцките власти за тригодишна спасителна програма за 86 млрд. евро.

Трябва обаче да се има предвид, че използването на средства от Европейския финансов механизъм за стабилност (фонда EFSM) трябва да бъде одобрено от целия Европейския съюз, а не само от страните-членки на еврозоната. Но на този етап Великобритания, Чешката република, Хърватия, Дания и Румъния (позицията на България е все още неясна, въпреки че се заговори, че и нашата страна ще се включи в тази група) са твърди против идеята да се харчат средства от фонда EFSM за спасяване на Гърция, която е член на еврозоната.

За разлика от фонда ESM на еврозоната, фондът ESFM е спасителен финансов механизъм за целия Европейския съюз, в който се заделят бюджетни средства от всички 28 държави в ЕС и процедурата по отпускане на средства от него трябва да бъде одобрена от всички страни-членки. Има обаче възможност за взимане на решение за средствата във фонда ESFM и чрез квалифицирано мнозинство, което означава, че подобно решение може да бъде взето от 16 страни от ЕС, представляващи 65% от населението на Съюза.

Съгласно предложението на Комисията, Гърция ще получи цялата сума от 7 млрд. евро наведнъж, за да може страната да покрие свое задължение в понеделник (20-ти юли) към ЕЦБ за около 3,4 млрд. евро (обратно изкупуване за 2,09588 млрд. евро на гръцки книжа, притежавани от ЕЦБ и на гръцки книжа за 1,365 млрд. евро, притежавани от национални централни банки от еврозоната), както и лихвени плащания към ЕЦБ за около 700 млн. евро. Тези средства ще бъдат използвани от властите в Атина и за погасяване на две просрочени задължения към Международния валутен фонд за 2 млрд. евро.

От предложението на Комисията, което трябва да бъде представено по-късно днес пред финансовите министри на ЕС, обаче става ясно, че Гърция може да получи този спешен заем само ако до края на деня парламентът на страната одобри определения от лидерите на еврозоната набор от реформи.

Позитивен вот в гръцкия парламент ще позволи и официално стартиране на преговори с Европейския механизъм за стабилност (фонда ESM на еврозоната) за нова тригодишна спасителна програма, като този процес може да се започне в четвъртък или в петък.

Законите, които гръцките депутати трябва да гласуват до края на деня, включват данъчни реформи, имащи за цел годишно повишаване на приходите от данък добавена стойност (ДДС) с 1% от БВП на страната, реформиране на пенсионната система и укрепване на независимостта на гръцката статистическа служба.

Междувремено вицепрезидентът на Европейската комисия Валдис Домбровскис заяви, че фондът EFSM представлява най-добра опция за отпускане на този спешен заем за Гърция. Той добави, че ЕК работи върху гаранции и обезпечения, които да осигурят, че страните от ЕС, които са извън еврозоната, няма да загубят никакви средства при подобно "мостово финансиране" за Гърция.

Европейските страни извън еврозоната ще бъдат компенсирани, ако този спешен заем за Гърция не бъде възстановен в последствие, обеща Домбровскис.

Според него тези гаранции за заема, отпуснат от фонда EFSM, могат да дойдат от печалбата, която реализира ЕЦБ от притежаваните от нея гръцки облигации.

Трябва да се има предвид, че печалбите на ЕЦБ от програмата SMP (Програмата за покупки на ценни книжа на ЕЦБ), чрез която бяха закупени гръцки облигации през 2010-а и 2011 година по време на разгара на дълговата криза в еврозоната, е в размер на около 1,9 млрд. евро.

Според вицепрезидента на на ЕК няма възможност настоящото спешно финансиране да се осъществи чрез оказване на т.нар. "двустранна финансова помощ" (чрез двустранни договори за заем между Гърция и отделни страни-членки на еврозоната).

Гърция е изправена пред спешни финансови нужди, подчерта Домбровскис.