ЕЦБ запази очаквано непроменени рекордно ниските основни лихви в еврозоната

След края на днешното заседание Европейската централна банка (ЕЦБ) обяви, че запазва без промяна основните лихви на рекордно ниски нива на фона на сигнали за продължаващо постепенно възстановяване на европейската икономика и на инфлацията, но при доста усложнена обстановка в региона в резултат на гръцката дългова криза. Решението на банката беше напълно очаквано от участниците на финансовите пазари.

Централната банка остави без промяна основната репо лихва в рекордно дъно от едва 0,05%, депозитната лихва на ниво от -0,2% и пределната заемна лихва на ниво от 0,3%.

На заседанието на 4-ти септември 2014-а година Централната банка понижи основната репо лихва до рекордно дъно от 0,05% (най-ниско ниво на основната лихва от старта на еврозоната през 1999-а година). Основната репо лихва е лихвеното ниво, в което Централната банка кредитира търговските банки при провежданите от нея седмични аукциони за осигуряване на паричната ликвидност на банките в еврозоната.

Тогава банката понижи допълнително и въведената в началото на миналия юни отрицателна депозитна лихва до -0,2% от -0,1%. Това е лихвата, която получават търговските банки за държаните от тях средства в Централната банка. ЕЦБ въведе през юни 2014-а година тази "наказателна" лихва по краткосрочните банкови депозити, държани в Централната банка, надявайки се по този начин да принуди търговските банки да "отпушат“ кредитирането на малкия и среден бизнес в еврозоната. ЕЦБ беше първата водеща централна банка в световен план, която се осмели да въведе отрицателна депозитна лихва.

В началото на миналия септември ЕЦБ понижи и пределната заемна (кредитна) лихва до рекордно дъно от 0,3%.

През март тази година ЕЦБ стартира и мащабна по размер програма за "количествени облекчения" чрез покупки на еврооблигации за около 60 млрд. евро на месец, като тази програма трябва да продължи до септември 2016-а година.

Сега вниманието се насочва към пресконференцията на шефа на ЕЦБ Марио Драги (от 15:30 ч.) на която най-вероятно ще доминира темата "Гърция". Очаква се Драги да бъде разпитван относно важния въпрос кога ЕЦБ ще увеличи размера на спешната ликвидност, осигурявана за гръцките търговски банки чрез програмата ELA. В края на миналия месец (на 29-и юни) властите в Атина наложиха контрол на капитала и обявиха банкова ваканция в страната, която вече продължава трета седмица, след като от тогава насам ЕЦБ замрази размера на програмата ELA на ниво от около 89 млрд. евро.

С интерес ще се следят и отговорите на "Супер Марио" на въпроси, свързани с предстоящото в понеделник (20-ти юли) покриване на задължения на Гърция към ЕЦБ за около 4,2 млрд. евро (обратно изкупуване на гръцки облигации, притежавани от ЕЦБ за 3,4 млрд. евро и плащане на на лихви за около 700 млн. евро). Ако до тогава Гърция не получи ново свежо финансиране (одобрения преди малко от Еврогрупата "мостов заем" за 7 млрд. евро), за да покрие това предстоящо плащане, редица анализатори очакват ЕЦБ да ограничи или дори да спред изцяло спешното финансиране на банките в страната, което понастоящем е в размер на около 89 млрд. евро.