Доминантни и опасни

Ако хегемоните са добри в нещо, то е придаването на стабилност на системите, над които доминират. В продължение на 70 години доларът бе суперсилата на финансовата и монетарната система. Въпреки разговорите за възхода на юана, върховенството на зелените пари е безспорно. Като средство за плащане, съхранение на стойност и резервен актив, щатската валута е ненадмината. И все пак господството на долара се крепи върху крехки основи в рамките на една нестабилна система. Още по- лошото е, че алтернативните резервни валути имат недостатъци. Преходът към един по- сигурен ред би бил дяволски труден.

В продължение на десетилетия икономическата мощ на Америка легитимира претенциите за върховенство на долара. Но както стана ясно от специализиран доклад, вече е налице разминаване между икономическото влияние и финансовите мускули на САЩ. Щатите допринасят за 23% от световния БВП и 12% от търговията със стоки. И все пак около 60% от световното производство и подобен дял от световното население фактически се намират в доларова зона, в която валутите са фиксирани спрямо зелените пари или се движат в корелация с тях. Дялът на американските фирми в международните корпоративни инвестиции е спаднал от 39% през 1999 до 24% в наши дни. Но в момента Уолстрийт определя ритъма на световните пазари повече от всякога. Американските фонд- мениджъри управляват около 55% от световните активи, спрямо 44% за предишното десетилетие.

Нарастващата разлика между икономическата и финансовата мощ на Америка създава проблеми за останалите страни, както в доларовата зона, така и извън нея. Това е така, защото разходите за господството на долара започват да надвишават ползите.

Първо на първо, икономиките трябва да се справят със сериозни колебания. През последните месеци перспективата дори за едно минимално повишение на лихвения процент в САЩ доведе до отлива на капитал от развиващите се пазари, оказвайки низходящ натиск върху цените на акциите и местните валути. Решенията на Федералния резерв влияят на офшорните доларови дългове и депозити на стойност 9 трлн. долара. Тъй като някои държави обвързват валутите с курса на долара, техните централни банки трябва да действат при промяна на паричната политика на Фед. Чужденци притежават 20-50% от държавните облигации в местна валута на места като Индонезия, Малайзия, Мексико, Южна Африка и Турция, като има голяма вероятност те да изоставят развиващите се пазари, веднага щом САЩ увеличат основния лихвен процент.

Друг проблем е липсата на предпазен механизъм за офшорната доларова система в случай на криза. През 2008-09 Фед неохотно се притече на помощ, действайки като заемодател от последна инстанция, предлагайки на чуждестранните банки и централни банки ликвидност на стойност 1 трлн. долара. Сумите, които ще бъдат достигнати при една евентуална бъдеща криза, със сигурност ще бъдат доста по- големи. Офшорният доларов свят е почти два пъти по- голям в сравнение с 2007. До 2020 може да бъде голям колкото банковата индустрия на Америка. От 2008-09 Конгресът е станал изключително предпазлив що се отнася до спешното кредитиране, което означава, че при настъпването на следващата криза плановете на Фед може да се натъкнат на съпротива от страна на регулаторните органи или Конгреса. Колко дълго ще продължи готовността на страните да обвържат финансовата си система нефункционалната политика на Америка?

Този въпрос води до трети проблем. Америка все повече използва финансовото си влияние като политически инструмент. Политиците и прокурорите използват доларовата платежна система, за да си осигурят контрол не само над своенравните банкери, но и върху „грешните” режими, като например в Русия и Иран. Съперниците скърцат със зъби като стане дума за уязвимостта им спрямо външната политика на САЩ.

Американците може би се чудят защо това е важно за тях. Те не са принудили нито една страна да обвърже валутата си с долара, нито са насърчавали чуждестранните фирми да емитират доларови дългове. Но голямата роля на долара всъщност ги засяга. Тя носи множество ползи, като не на последно място е по- ниската цена на заемането. Заедно с „извънредната привилегия” да притежаваш резервната валута обаче идват и някои недостатъци. Ако Фед не успее да действа като кредитор от последна инстанция при една криза на доларовата ликвидност, последвалият колапс в чужбина ще се върне като бумеранг към американската икономика. А дори и без настъпването на криза, господството на долара ще изправи политиците в САЩ пред дилема. Ако чужденците продължат да акумулират резерви, те ще доминират на пазара на държавен дълг до 2030 година. За да се задоволи нарастващото външно търсене на безопасни активи, деноминирани в долари, американското правителство трябва да емитира нови облигации, увеличавайки дълга си. Другият вариант е чужденците да бъдат оставени да купуват други ценни книжа, но това може да доведе до балони, както при ипотечния бум през 2000.

В идеалния случай Америка ще сподели тежестта с другите валути. И все пак ако хегемонията на долара е нестабилна, нейните кандидат- наследници са неподходящи. Факлата на финансовото първенство е била предавана и преди, когато САЩ надделяха над Великобритания през 1920-45. Но Америка и Обединеното кралство тогава бяха съюзници, което позволи плавна смяна.  Освен това Америка се включи с готови атрибути- динамична икономика, политическа сплотеност и върховенство на закона.

Нека сравним това с днешните претенденти за статута на резервна валута. Еврото е валута, чието съществуване не може да бъде прието за даденост. Тези съмнения ще изчезнат напълно, едва когато еврозоната се споразумее за изграждането на пълен банков съюз и издаване на съвместни облигации. Що се отнася до юана, китайското правителство създаде монетарния еквивалент на осемлентова магистрала- широка мрежа от валутни суапове с централни банки- но по нея не се движи никой. Докато Китай не отвори финансовите си пазари, юанът ще бъде само второстепенен играч. А докато не бъдат приети принципите на правовата държава, никой инвеститор няма да приеме валутата като наистина безопасна.

Всичко това подсказва, че световната парична и финансова система  няма да се отучи от зелените пари бързо и гладко. Има неща, които Америка може да направи, за да получи повече отговорност, например установявайки по- големи спешни суап- линии с повече централни банки. Но по вероятно е да станем свидетели на разцепването на системата, когато останалите държави изберат да се изолират от решенията на Фед, приемайки капиталов контрол. Доларът няма равен, но системата, върху която се крепи, се разпада.