ЕЦБ остави без промяна основните си лихвени ставки

На първото за годината заседание Европейската централна банка (ЕЦБ) остави без промяна своите основни лихвени процентни, въпреки че много ниските петролни цени и слабото представяне на китайската икономика заплашват да попречат на нейните усилия да повиши инфлацията в еврозоната до целевото ниво от 2-процентни пункта.

ЕЦБ запази без промяна основната репо лихва в рекордно дъно от едва 0,05-процентни пункта. За последно банката понижи основната си лихва до 0,05% на своето заседание на 4-ти септември 2014 година, като това е най-ниско ниво старта на еврозоната през 1999 година. Основната репо лихва е лихвеното ниво, в което Централната банка кредитира търговските банки при провежданите от нея седмични аукциони за осигуряване на паричната ликвидност на банките в еврозоната.

Днес банката остави непроменена и депозитна си лихва на ниво от -0,3%, след като я понижи за последно с 10 базисни пункта на предишното заседание в началото на декември 2015-а година. Това е лихвата, която получават търговските банки за държаните от тях средства в Централната банка. ЕЦБ въведе през юни 2014 година тази "наказателна" лихва по краткосрочните банкови депозити, държани в Централната банка, надявайки се по този начин да принуди търговските банки да "отпушат“ кредитирането на малкия и среден бизнес в еврозоната. ЕЦБ беше първата водеща централна банка в световен план, която се осмели да въведе отрицателна депозитна лихва.

Непроменена остава и пределната заемна (кредитна) лихва в рекордно дъно от 0,3%.

Днешното решение на ЕЦБ беше очаквано от мнозинството анализатори и участници на глобалните финансови пазари, като по-голям интерес ще представлява предстоящата от 15:30ч. пресконференция на шефа на банката Марио Драги. Внимателно ще се следи дали той ще потвърди, че предприетите в края на миналата години последни стимулиращи мерки са достатъчни, за да подкрепят икономическия растеж и най-вече инфлацията в еврозоната.

Инвеститорите ще следят за сигнали колко дълго ЕЦБ би продължила да толерира по-слабата от очакваното инфлация и дали европейските централни банкери са сериозно обезпокоени от състоянието на китайската икономика, на петролните борси и от трусовете на глобалните капиталови пазари в сила от началото на годината. Ако Марио Драги изрази ясно опасение относно ниската инфлация, или от негативното влияние на много слабите петролни цени върху бъдещите инфлационни перспективи в еврозоната, това може да доведе до очаквания, че ЕЦБ може да предприеме нови стимулиращи парични и лихвени политики на следващото си заседание през март.