ЕК намали прогнозите за икономическия растеж и за инфлацията в ЕС и в еврозоната през 2016 и 2017 година

Икономическият растеж в еврозоната и в целия Европейски съюз (ЕС) през тази и през следващата година ще бъде малко по-слаб от предишните прогнози, посочи Европейската комисия и предупреди, че забавянето в Китай и на останалите развиващи се пазари, геополитическото напрежение и несигурността преди важния референдум през юни във Великобритания за нейното по-нататъшно членство в ЕС могат допълнително да навредят на европейската икономика в бъдеще.

В оповестен днес т.нар. "пролетен" доклад Европейската комисия вече очаква повишение на БВП на еврозоната с 1,6% през 2016 година – под растеж с 1,7% през миналата година и под "зимната" прогноза от февруари, когато ЕК очакваше икономически растеж от 1,7% през настоящата година. За следващата година Комисията също намали своята прогноза за растеж на икономиката на еврозоната с 1,8% при предходната оценка за растеж с 1,9 процентни пункта.

ЕК обяви подобна низходяща ревизия и на своите прогнози за икономическия растеж в целия Европейски съюз, очаквайки повишение на БВП през тази година с 1,8% (спрямо прогноза през февруари за повишение с 1,9%) и растеж от 1,9% през 2017 година (под предишна прогноза за растеж с 2%).

Икономистите от ЕК също така изразиха предпазливост, че позитивният ефект върху икономическото развитие в региона, дължащ се на ниските петролни цени и на по-слабото евро, може да започне да отслабва, докато по същото време фундаменталните проблеми в много от икономиките от еврозоната, включващи все още високи нива на дълга и на безработицата, продължават да ограничават икономическото възстановяване.

Комисията посочи, че по-евтиният петрол и стимулиращата парична политика, провеждана от ЕЦБ, са повишили потреблението и износа, но въпреки това темпото на икономически растеж сред всички 28 страни - членки на ЕС и в частност в еврозоната остава относително сдържано.

Европейският растеж остава в сила въпреки по-трудната глобална икономическа среда, посочи Пиер Московиси – европейският комисар по икономическите и финансовите въпроси. Но възстановяването в еврозоната остава неравномерно, което е неприемливо и изисква както съвместни, така и индивидуални решителни действия от страна на отделните правителства, допълни той.

Комисията също така предупреди за наличието на низходящи рискове пред икономическия растеж, дължащи се на несигурността около геополитическите напрежения, свързани с мигрантска бежанска вълна, заляла Европа и тези, свързани с напрежението преди предстоящия на 23-ти юни референдум в Обединеното кралството за неговото бъдеще в рамките на ЕС.

Друг фактор, който продължава на натежава на потребителското и бизнес доверие, особено що се отнася до еврозоната, е упорито ниската инфлация, като потребителските цени остават много ниски, въпреки усилията на ЕЦБ да повиши инфлацията в единния валутен блок.

Според "пролетните" прогнози на ЕК, инфлацията в еврозоната ще нарасне с едва 0,2% през тази година (под "зимната" прогноза за повишение с 0,5%), преди да се ускори до 1,4% през 2017 година, но при предходна прогноза за повишение с 1,5 на сто.

За целият ЕС Комисията вече очаква слаб растеж на потребителските цени с 0,3% през 2016 година и с 1,5% през следващата година – под предишната прогноза от февруари за повишение на инфлацията съответно с 1,5% през тази и с 1,6% през следващата година.

Въпреки прогнозирания по-слаб икономически и инфлационен растеж, Европейската комисия очаква малко по-силно от предишните прогнози намаляване на безработицата в еврозоната от 10,9% през 2015 година до 10,3% през настоящата година (при февруарска прогноза за безработица от 10,5%) и до 9,9% през 2017 година (спрямо предишна прогноза от 10,2%).

За целия Европейски съюз ЕК вече очаква намаляване на безработица от 9,4% през миналата година до 8,9% през тази и до 8,5% през 2017 година при предходната прогноза от началото на годината за нейно понижение до 9,7% през 2016 и до 8,7% през следващата година.

Официалните прогнози на Европейската комисия, които се оповестяват трикратно през годината, се използват като основна за бюджетните преговори между европейските власти и 28-те отделни правителства. През 2013 година ЕС въведе нови по-стриктни фискални правила, целящи да се предотврати повтаряне на последната суверенна дългова криза в региона. Икономическите прогнози на ЕК също така позволяват на европейските власти в Брюксел да направят преглед на бюджетните планове на страните - членки, преди те да бъдат одобрени от съответните национални парламенти и правото на ЕК да поиска при необходимост промени в техните планове за държавни разходи.

                                   "Пролетни" икономически прогнози на Европейската комисия