ЕК повиши прогнозите за икономическия растеж на България през тази и следващата година

В своя "пролетен" доклад Европейската комисия (ЕК) прогнозира по-добър от очакваното икономически растеж и постепенно свиване на бюджетния дефицит на България през тази и през следващата година.

Според ЕК реалният БВП на нашата страна е нараснал с 3,0% през 2015 година благодарение най-вече на добрия износ и на падащите петролни цени. За настоящата година обаче се очаква забавяне на растежа на българската икономика до 2,0%, тъй като се очаква отслабване на позитивния тласък, дължащ се най-вече на усвояваните средства по европейските програми. Това обаче представлява възходяща ревизия на "зимните" прогнози на Комисията, според които БВП на България се очакваше да нарасне през 2016 година с 1,5 на сто.

За 2017 година Европейската комисия прогнозира ускоряване на растежа на БВП до 2,4% – над предходна прогноза за повишение с 2,0%, тъй като се очаква засилване на вътрешното потребление, което да компенсира в по-голяма степен намаляващия нетен износ.

Растежът на личното потребление се очаква да се засили от 0,8% през миналата година до 2,0% през тази година (над "зимна" прогноза за повишение с 1,4%), преди да нарасне с 1,7% през 2017 година (без промяна спрямо предходната прогноза на ЕК от февруари).

ЕК продължава да очаква, че забавянето при прилагането на проекти, съфинансирани от ЕС, ще ограничи инвестиционния растеж в България през 2016/2017 година, въпреки благоприятните финансови условия и нарастващото използване на капацитета на производствения сектор обратно над неговите исторически осреднени нива. Сдържаният приток на чуждестранни капитали в страната също се очаква да натежи върху инвестиционния растеж, отбелязва Комисията в своя "пролетен" доклад.

През прогнозирания период ЕК очаква, че износът на България ще нараства по-бързо от вноса, подкрепен от по-голямо търсене от ЕС, което да доведе до положителен принос на нетния експорт за икономическия растеж на нашата страна. Експортната индустрия също се очаква да продължи да извлича ползи от по-слабото евро, към което е фиксиран българският лев, имайки предвид, че значима част от нашия износ е насочен към страни извън еврозоната. Но прогнозираното от Комисията засилване на вътрешното потребление през 2017 година ще доведе до намаляване на позитивния ефект от нетния експорт върху растежа на българската икономика. Въпреки това ЕК очаква разширяване на излишъка по текущата сметка на България до 2,3% през настоящата година от 1,9% през 2015 година и до 2,7% през 2017 година.

Според Европейската комисия рисковете за перспективите пред икономическия растеж на нашата страна са като цяло балансирани. От една страна, по-слабото спрямо предходните прогнози отслабване на износа и по-силният растеж на трудовата заетост могат да подхранят инвестициите и частното потребление повече от очакваното. Някои икономически сектори могат да получат и по-силна от прогнозираното подкрепа от ниските лихвени проценти и цени на петрола. От друга страна обаче, геополитическата несигурност и по-слабото търсене в основните търговски партньори биха могли да доведат до засилване на рисковете по отношение на експорта и производствения растеж, с оглед на високото ниво на отвореност на икономика на България, допълни ЕК.

Относно трудовия пазар Комисията очаква по-слабо повишение на растежа на заетостта в нашата страна с 0,3% през 2016 година след 0,4% през миналата година и негово подобрение до 0,5% през 2017 година, главно благодарение на възстановяване на вътрешното потребление и търсене. Това, както и очакваното намаляване на работната сила поради застаряване на българската нация и емиграцията, вероятно ще доведат до намаляване на равнището на безработицата до 8,6% през тази и до 8,0% през 2017 година (при "зимни" прогнози съответно от 9,4%  и 8,8%).

Относно инфлацията, ЕК очаква тя да нарасне постепенно, тъй като ефектът от спада на цените на суровините ще започне бавно да намалява, но въпреки това инфлацията ще остане на отрицателна територия през първите три тримесечие на настоящата година. В същото време по-евтиното евро и затягането на пазара на труда се очаква да провокират известен възходящ натиск за потребителските цени. Комисията очаква инфлацията в България да излезе на позитивна територия през последното тримесечие на 2016 година и да се повиши с 0,9% през 2017 година.

ЕК очаква дефицитът по консолидирания държавен бюджет на България да се свие от 2,1% за 2015 година до 2,0% от БВП през настоящата година и до 1,6% от БВП през следващата година. Комисията отбеляза, че в сравнение с първоначалната цел за бюджетен дефицит от 2,8% от БВП през 2015 година, по-добрите резултати за миналата година отразяват основно по-високите данъчни приходи с около 1,5% от БВП, дължащи се най-вече на подобряване на работата на данъчната администрация.

ЕК очаква подобрение на структурния дефицит на България с 0,5% от БВП през прогнозирания период.

Като се има предвид все още доста големият бюджетен дефицит и ограниченият растеж на икономиката, Европейската комисия прогнозира повишение на отношението държавен дълг към БВП на нашата страна от 27,0% през 2014-а до 28,7% през 2017 година, но под "зимната" прогноза за нарастване на дълга в края на посочения период до 30,0% от БВП.

                     "Зимни" средносрочни икономически прогнози на ЕК за България