Еврогрупата одобри отпускането на 10,3 млрд. евро на Гърция и постигна пробив в преговорите с МВФ за намаляване на дълговата тежест

В ранните часове на днешния ден Еврогрупата и МВФ успяха да постигнат споразумение, което разчиства пътя за предоставяне на свежо финансиране на Гърция и очертава предварителна рамка на това, какво облекчаване на дълга могат да получат властите в Атина в бъдеще.

След 11 часов преговорен маратон в Брюксел, финансовите министри от еврозоната заявиха, че Гърция е направила необходимия прогрес, който да доведе до предоставяне на следващ транш от помощта, приключвайки по този начин успешно забавения с месеци първи преглед по изпълнение на третата спасителна програма, договорена през миналата година.

Ние постигнахме пълно съгласие относно пакета с реформи, които Гърция се ангажира да осъществи през миналото лято, заяви Йерун Дейселблум - финансовият министър на Холандия, който е председател на Еврогрупата.

След като всички 19 членки на еврозоната подпишат официално новата сделка, Гърция ще получи транш в размер на 10,3 млрд. евро от третата спасителна програма в размер до 86 млрд. евро, като първата част от помощта за 7,5 млрд. евро може да бъде преведена през месец юни.

Това е важен момент за дългосрочната гръцката програма. Постигнахме голям напредък по отношение на Гърция, което ни дава възможност да навлезем в нова фаза за гръцката програма за финансова помощ, отбеляза Дейселблум.

Финансовите министри от еврозоната също така се споразумяха за пътна карта за облекчаване на огромния дълг на Гърция, слагайки по този начин край на продължилите дълго време противоречия с МВФ относно вида и мащаба на облекчаване на дълговата тежест на Атина.

Постигнатата в ранните часове на деня сделка изискваше от всички ключови страни в преговорите да се откажат от някои техните искания и да бъде направен прогрес по отношение на други елементи: Гърция трябваше да приеме по-строги ограничения, отколкото одобрените през миналото лято; Германия трябваше да обещае повече мерки за облекчаване на обслужването на гръцкия дълг, а МВФ трябваше да приеме, че най-важните мерки за намаляване на дълговото бреме няма да бъдат приети до 2018-а година, когато по план трябва да приключи настоящата трета спасителна програма за Атина.

Сред стъпките, които ще бъдат разгледани през 2018 г. са отсрочки по лихвените плащания за обслужване на дълга, както и връщането на Атина на печалбите от гръцките държавни облигации, притежавани от Европейската централна банка, посочи Йерун Дейселблум. Еврозоната също така може да използваме остатъци от средствата по нейната собствена спасителна програма за Гърция за погасяване на други предишни официални заеми, например тези, предоставени от МВФ.

Отлагането на тези стъпки беше ключово условие от страна на Германия и на някои други страни-членки на еврозоната, които не са склонни да обсъждат в момента параметри за облекчаване на гръцкия дълг. От голямо значение е, че сделката за дълга ще бъде отложена след формирането на новия Бундестаг (немския парламент) след общите избори в Германия през 2017-а година.

Шефът на Еврогрупата заяви, че споразумението за облекчаване на дълга, заедно с обещанието за обмисляне на по-нататъшни действия, ако е необходимо, трябва да бъде достатъчно, за да върне обратно МВФ като важен партньор в преговорния процес и в процеса за по-нататъшното финансиране на Гърция.

Пол Томсън, директор на Европейския департамент на МВФ, заяви след срещата, че постигната сделка показва, че еврозоната е готова да разгледа пакета с мерки, който е необходим, за да се направи дълга на Гърция по-устойчив. Въпреки това, той подчерта, че фондът може да предостави допълнителни заеми, едва след като направи оценка на реалното въздействие на обещаните мерки за реформи.

Има някои мерки, които все още трябва да бъдат калибриран, посочи той и добави, че МВФ е направил "основна отстъпка", като се е съгласил по-голямата част от мерките за намаляване на гръцкия дълг да бъдат задействани след края на настоящата спасителна програма.

Пол Томсън подчерта, че Фондът ще вземе окончателно решение дали да участва в новата програма за Гърция в края на годината - едва след като направи ревизия на своята "Оценка за устойчивостта на дълга" (т.нар. DSA).

На този етап МВФ, който участваше в съфинансирането на двете предходни спасителни програми за Гърция, все още отказва да допринесе със средства за третия спасителен пакет, договорен миналия август, настоявайки, че гръцкият дълг е прекалено високо, за да бъде обслужван.

Постигната сделка е факт само два дни, след като парламентът на Гърция одобри ново повишение на данъците и допълнителни мерки за икономии, за които настояваха кредиторите на страната. Одобреният от депутатите пакет също така включва и механизъм за автоматично активиране на допълнително съкращаване на разходите с около 3,6 млрд. евро, ако властите в Атина не успеят да постигнат бюджетните цели, заложените в третата спасителна програма.

Гръцкият финансов министър Евклид Цакалотос отбеляза, че постигнато споразумение вече дава „известна светлина в тунела“ за неговата държава. Това може да се окаже начало на превръщането на порочния цикъл на рецесия в Гърция в цикъл, при който инвеститорите да имат ясна писта да инвестират в нашата страна, посочи той.