Астролабията – „хващач” на звезди
публикувано на 13.07.12 в 12:09
С астролабията, изобретена от Птоломей човечеството се сдобива с това невероятно пособие.
Снимка: Архив
- Чуйте предаването от 6 юли 2012 г.
Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
В интерес на фактите, астролабията (от старогръцки „астролабон” – събиращ, улавящ звезди) е сред най-древните астрономически инструменти. Ползвали са го гърци, египтяни, араби, сирийци… Според някои историци, уредът е идейна рожба на древногръцкия астроном Хипарх. Но същинските функции на инструмента създава Клавдий Птоломей. Така математици, астрономи, географи, пътешественици и мореплаватели се сдобиват с безценно пособие. С него измерват положението на звездите, могат да определят часа,съотношението между деня и нощта, да отчитат движенията на слънцето и луната.
На външен вид устройството е странно и привлекателно-загадъчно. По Средиземноморието и на Изток астролабията е позната от древността, но едва около Х – ХI век тя става известна и в Западна Европа. В занаятчийските работилници европейските майстори се стараят да не отстъпват на колегите си от Изток: отделят специално внимание върху художествената украса на уреда. Така астролабията става привлекателна вещ, достойна за модните пристрастия на кралските колекции.
И ето ни в ХV век. В Кьонингсберг се ражда Йохан Региомонтан. Едва 11-годишен е приет в Университета в Лайпциг. Три години по-късно продължава академичното си обучение в Университета Alma Mater Rudolphina – Виена. След дипломирането си преподава доста необичайните за днешно време съчетания от научни дисциплини: оптика и древна литература. Изработва астролабия за Максимилиан I Хабсбургски. Превежда книги от същия онзи Клавдий Птоломей, допринесъл за голямото приложение на астролабията. Впрочем, ние трябва също добре да знаем неговото име: ръкописите на Клавдий Птоломей съдържат ценни сведения за ранната история на славяните и прабългарите.
Ако туристът реши да направи пътешествие по стъпките на Региомонтан, ще трябва да иде и до Нюрнберг. Там, през 1471 г. немският математик основава една от първите астрономически обсерватории в Европа. В същата сграда, 3 години по-късно (запомнете този факт) Региомонтан отпечатва известните Ефемериди, таблици за координатите на звездите. Това са първите типографски отпечатани астрономически таблици. Тъкмо тях са ползвали Вашку да Гама, Христофор Колумб и други мореплаватели.
Не сте забравили за къщата в Нюрнберг, нали? – Впоследствие там живее знаменитият художник Албрехт Дюрер, сега сградата е негов дом-музей.
Пътят на Региомонтан продължава към Рим. Ученият работи за кардинал Бесарион. Пише трудове. За някои от тях, като “Epytoma in almagesti Ptolomei”. Николай Коперник казва, че това е едно от съчиненията, които му оказват силно влияние.
Още много други истории за пътешествия и идеи за различни маршрути може да чуете в предаването „А сега накъде”.
По публикацията работи: Петра Талева
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
