Само Мамен Санчес се е сетила при какви обстоятелства „Щастието е чаша чай с теб”
публикувано на 22.08.14 в 14:20
Фрагмент от корицата на българското издание
-
Редакторът Вера Янчелова признава в „Артефир” съучастието си в българската съдба на романа
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
А Сорбоната, Оксфорд, Мадридският и Лондонският университети са само естествени бонуси към разказваческия дар на младата испанска писателка. Защото дързостта да подредиш Толкин, Хемингуей и Лорка до влюбчивия квартален полицай дон Манчего, андалуските цигани и британския издател Марлоу Крафтсман можеше да има катастрофален резултат без по-горе описаното СV на авторката и покоряващото й чувство за хумор. Сами ще се убедите колко отдавна не сте срещали толкова много имена на писатели върху страниците на едно издание без то да е енциклопедия. И да са така естествено вплетени в сюжета и във всекидневния живот на героите, че да не подплашат, а по-скоро да заинтригуват дори потребителите единствено на Коелю.
„Щастието е чаша чай с теб” е книга, щедра на тайни, географски посоки и пластове литературно време. Авторката до блясък е излъскала и въплътила в своя роман гербовете на магическия реализъм – имената на героите са многозначителни като при Маркес, а Дж.Р.Р. Толкин призрачно се появява и изчезва като в историите на Исабел Алиенде...
Специално за поклонниците на класификацията по жанрове трябва да се покаем, че книгата е почти криминална, приключенска и романтична едновременно. Но пък говори, пее, плаче, лъже и се смее на испански, на перфектен английски и на страстен андалуски... И е много сериозна – когато става дума за безработица, насилие над жени, проблеми с раждането на деца, разпадащи се семейства, бедност, престъпления и неуважение към традициите.
Най-привлекателното обаче в романа „Щастието е чаша чай с теб” е, че не е единствен. Мамен Санчес е автор и на „Слънчеви очила за дъждовни дни”, „Игра на дама” и „С вкус на свежа лимонада”. Така че удоволствието от тази литература ще продължава, както казва и героинята баба Ремедиос: „Петдесет години вече се смеем на тази семейна история... Животът се точи ей така, до безкрайност, като „Болеро”-то на Равел, нали го знаете, господине? Може цял ден да го слуша човек, защото започва, където свършва и обратното... Искате ли да ви изсвиря малко от него?”
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
