Акад. Дамян Дамянов: Демокрацията внася ред в живота и в душите ниDownload
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Днес сме поканили и ви представяме един български учен от най-висока класа - акад. Дамян Дамянов. Професор, един от най-авторитетните и добри лекари, ръководител на Клиниката по коремна хирургия в университетската болница „Царица Йоанна – ИСУЛ“. Носител е на орден "Стара планина" – І степен.
Автор на учебници и преподавател, председател на Съюза на учените в България, зам.-председател на Българската академия на науките. Учен, който освен от своята област, живо се интересува и е загрижен за проблемите на българското общество.
Тъй рече акад. Дамянов Дамянов:
Бях амбициозен хлапак, след това – амбициозен юноша с високо чувство за отговорност.
Макаренковските наказания не оставиха тежки спомени, защото бях сред дисциплинираните.
Ученето ми се отдаваше, без да бъда зубрач.
След 10 години свирене на цигулка, в първи курс като студент, спрях със свиренето.
Аз оставам фен на една образователна система, която даваше знания.
Поне в средното образование училището трябва да дава и знания, и умения и навици за общуване с изкуството.
Още в първия момент, когато записах да уча медицина, знаех, че ще се отдам на хирургията.
В първи курс веднага отидох да се запиша в кръжок по хирургия, а те ми се изсмяха: Чакай, ти още не знаеш латинските названия на костите, тръгнал си да учиш хирургия. Казах: Това е положението…
След 1 година работа по разпределение в Хасково, попаднах в ИСУЛ – медицинския Олимп в България.
Едно време специализацията по хирургия беше от групи по 25-30 души, през последните 10 години се радваме, ако има по 4-5 души.
Само с гледане хирург не се става. Трябва да се пипне, да се изстрада, да си в стрес и тревога.
Трябва да не забравяш, че не си най-големият лекар.
Хирургията е като наркотик. След отпуск с радост се връщаш на работа.
Сега професор се става по-лесно, отколкото – доцент. Това не е нормално.
Лесно можеш да си рутинен преподавател, но по-важното е да увличаш и завладяваш умовете на младите.
Не съм самоцелен критикар.
Политическата култура у нас е още твърде дива и партийна.
Не мога да изпълня политическо поръчение, ако смятам, че е неразумно.
Нито образованието допуска политизация, нито науката, да не говорим за здравеопазването.
Не стоя встрани от политиката, критиката ми е остра, но творческа.
София като че печели от това, че има за кмет жена.
Когато има правила, много хора ще бъдат недоволни, но когато те се прилагат безкомпромисно и за всички, това ще създаде регулация и на обществото, и на живота ни, и на душите ни.
Чуйте радиосрещата с един съвременен будител - акад. Дамянов