За жадния, който гази водата... в изворите на паметта

Всяка година през април, щом навън се раззелени, естествено настъпват и Зелените дни. Празниците ни напомнят по интересен и забавен начин колко полезно е да живеем здравословно, да пазим околната среда, каква миниатюрна част е човекът от света на Голямата Природа. А колко бързо и колко много може да й напакости?!
Всеки ден информации за незаконна сеч, изливане на бетон върху дюни, навлизане на безпощадно криворазбрано предприемачество в защитени зони. Последвано от лицемерно оправдание, че районът може да процъфтява, да се отворят нови работни места, но-видите ли – тук се появяват спънки...
Предприемачеството е вид икономическа култура. Разумният подход, внимателното вглеждане в околната среда и нейното богатство от природни и културни дадености може да е дори многократно по-печеливша формула, стига да има знания, балансът, уважението към общочовешките ценности. В тях се включват и онези елементи, без които животът би станал невъзможен: чист въздух, вода, земята, която ни храни...

Някога, преди много, много хилядолетия, първобитният човек обожествявал великите стихии. Стараел се да спечели тяхното благоволение. Посветил им празници, подредил ги в народен календар на традициите, нарекъл им песни, създал кръшните хора...
Стъпките, останали от древността, продължават да докосват земята като молитва: съкровени желания, закодирани в устрем и ритъм. Където има българи по света, колкото и напред да е развитието на технологиите в тези страни, кодът на танца ни свързва в една невидима, но много здрава нишка на паметта.
Няма как и другите да не почувстват тази изумителна сила. Затова и на 25 април в Брюксел най-голямото българско хоро привлича с магичния си темперамент не само българите, дошли да се хванат ръка за ръка, но и останалите хора, от близки и далечни страни, които случаят е събрал в този момент.
Пътищата на паметта... Често се преплитат със съвременното ни битие по странен и неочакван начин. Устремени към Европа, на тръгване от София към Калотина, винаги искаме да стигнем крайната точка по-бързо. Искаме широки и гладки пътища, скоростни магистрали. И тук се появяват археолозите. Започват спасителни разкопки. Земните недра щедро поднасят изненади. И – магистралата забавя своя ход... Бави и нас. Дали?! Кой е успял да се справи с времето?! Да го победи?!