Ах, морето...

Две трети от земната повърхност се поделят между пет гигантски водни басейна – Атлантически, Тихи, Индийски, Северен Ледовити или Арктически и обособеният като самостоятелен от Световната хидрографска асоциация през 2000-та година Южен полярен, известен още като Антарктически океан.
От тези, около седемдесет и един процента от площта на нашата планета човечеството на практика до момента е проучило едва около пет – на човек понякога дори му се струва, че „венецът на природата“ знае повече за Луната и Марс, отколкото за родината на своя живот. За сметка на това, Световният океан продължава неудържимо да се прегрява, окислява и задъхва, губейки непрекъснато кислород. Появиха се и първите морски пустини – бунища в океанската акватория. Черупките на някои морски животни вече буквално се разтапят в своя дом. Много корали и миди все по-трудно успяват „да построят“ своите скелети, а десетки градове, даже острови са заплашени от потъване в резултат на покачването на морското равнище. Свидетели ли сме вече на необратими процеси в хидросферата и какво можем да направим, за да спасим люлката, в която се е залюлял единственият, познат до сега в Космоса живот? Мутира ли океанската флора и фауна и какво се случва в нашето Черно море? Ще ни помогнат ли странните авангардни идеи за спасяване на океана, авторите на които допускат дори „наторяване“ с желязо и „погребване“ на въглерода в подземните кухини на изчерпаните нефтени находища? За отговорите на тези въпроси без „ах“ и „ох“ разчитаме на океанографа доц. Елисавета Пенева.
• 360 градуса: ихтиологът Тихомир Стефанов – кой е любимият вид пластмаса за ядене на зоопланктона?
• Вечният двигател: екотехнологът Асен Ненов – фитопланктонът, който цъфти, докато умира, а би могъл да се преражда в храна, в гориво и биофасади за бъдещите ни сгради.