Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Появата на първите лабиринти се губи далеч в миналото на човечеството, затова разчитането и осмислянето на техните послания се оказва доста трудно. Все пак, тези, създадени от човека съоръжения остават символ на непостижимото, Вселената, безкрайността, възкръсването и прераждането, на самият път, по който търсим истината. Досега на планетата ни са изследвани повече от 3300 лабиринта от различни исторически периоди, открити къде ли не по земята и под нея. Още Херодот описва огромен египетски лабиринт на площ, надхвърляща 70 000 квадратни километра, разположен във Фаюмския оазис, който древните жреци са използвали за свещенодействия и жертвоприношения. Класически остава и Лабиринтът на Минотавъра, дело на митичния Дедал на остров Крит, от който според мнозина изследователи тръгва и самото понятие за лабиринт – лабрис, тоест „къща на двойната брадва“ се е наричал дворецът на цар Минос в Кносос, емблема на който била двуострата секира. По-късно, вече през Средновековието, лабиринти се появяват и в християнските храмове, най-често вплетени в техните подови мозайки, чиито плетеници разкайващите се грешници е трябвало да изминават на колене – изпитание, известно като „Пътят към Ерусалим“ за онези, които не са успявали да посетят свещения град. От XIX век загадъчните конструкции, сътворени дори триизмерно от треви, дървета, храсти, цветя, водоскоци и мостчета все по-често се пренасят в градините и парковете. Така до наши дни, когато през 1998 година се появи международното „Общество на лабиринта“, а вече се създават и интерактивни лабиринти от ново поколение. Какви други тайни, суеверия и загадки по пътищата на себепознанието крият тези „работилници на духа“, узнаваме с помощта на психоложката Естер Гомбаш.
