Рог от елен, крило от калинка, люспа от змия

В народните вярвания на много страни животните заемат достойно място; във всеки случай докато все още човекът успява да запази своята близост с природата, част от която е и самият той – при това далеч не само в езическите времена на тотеми и табута.
Но защо заекът се оказва едно от най-демоничните животни у нас? Случаен ли е фактът, че лъвът присъства в нашия герб или това се дължи само на някаква родна юнашка митология? По каква логика еленът се превръща в народностните представи не само в едно от най-благородните животни, а и в посредник между Горния и Долния свят – както орелът например? Хапят ли наистина мухите, преди да завали дъжд и обичат ли паяците банята, за да ни изненадат точно тогава добри вести? Защо в Чили когато дъжд вали и слънце грее, казват, че вещица се реши, а у нас – че мечка се жени? Какви религиозни вярвания са превърнали змиите в пазачи на домовете ни, за разлика от много други страни? Как народът ни чрез своите легенди е назовал таралежа Стара вяра, а е набедил вълка Куцалан, че причинява слънчевите затъмнения? И по какъв начин народната фантазия е приписала на лукавата лисица поверието, че ако човек я срещне ако се е запътил за съда като обвиняем, непременно ще бъде оправдан?   
Биолозите Николай Симов и Марио Лангуров разказват за изключително любопитни народни поверия у нас и по света, помогнали за опазването на околната среда и на някои редки и застрашени видове.
„360 градуса“: археозооложката Надежда Карастоянова за животните в праисторията и одомашняването на някои от тях в различни епохи и в различни региони на планетата ни – в това число и у нас.