Увеличение на бюджетите на обществените медии поискаха участници в кръгла маса по темата за публичното финансиране

Снимка: www.unwe.bg

Увеличение на бюджетите на обществените медии поискаха участници в кръгла маса по темата за публичното финансиране, организирана от УНСС. Диана Андреева от катедра "Медии и обществени комуникации" в икономическия университет се обяви за силни обществени медии и за промяна на подхода към финансирането на културната общност.

Когато споменаваме група "Култура" бих искала да уточня, че става въпрос за бюджетите на БНР, БНТ, БТА, Министерство на културата и общинските бюджети за делегираните дейности, местни и държавни. Бюджетите на БНР и БНТ са най ниските в европейски контекст и това е дългогодишна традиция, но от друга страна би следвало да отбележим, че българските творци би следвало да получават в много по-голяма степен авторски възнаграждения. Колкото повече средства получават обществените медии, толкова повече ще получават и българските творци.


Според доц. Биляна Томова, преподавател в катедра "Медии и обществени комуникации" медийният пазар у нас не се различава много от световния. Там има 3-4 основни вериги, които са монополисти и които диктуват правилата на пазара.

В дебата се включи и генералният директор на БНР Александър Велев, който отправи призив към политиците да има регулация и ясни правила как се заплащат авторските и сродните права:

Много е важно да се види на каква база се плащат тези авторски права – каква е основата. Основата са разходите за програмата, търговските приходи и как точно се изчислява. Върху търговските приходи нямаме спор. Но върху цялостната субсидия, която е и за заплатите на работещите в Радиото. Една голяма част от тях не работят в програмите въобще. Издръжката на музикалните състави, те са шест на брой, охраната, "Златният фонд" и ред други неща. Всичко това няма нищо общо с програмата и музиката, която звучи в ефир.

Според генералния директор на БНР Александър Велев, начина на финансиране на обществените медии е основен проблем:

В последните пет години действително радиото и телевизията не получават по-голяма субсидия. За сметка на това в радиото нараства броят на програмите, общественият ангажимент не спада, функциите, които трябва да се изълняват, не намаляват, а напротив. Но средствата намаляват. Ние, в националното радио, проявяваме пълно разбиране за това, че творците не са добри заплатени, че трябва да получават повече средства и ние като обществена медия заплащаме най-големият дял за права както към "Профон", така и към "Музикаутор". 40 процента от бюджета в сектора "Радио" на "Музикаутор" се формира именно от вноските на БНР.

След приключването на спора с "Музикаутор" националното радио ще излъчва повече български изпълнители в ефира си.

Подробности чуйте от звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Еврокомисар Елжбета Биенковска и министърът на икономиката Емил Караниколов дават изявления след неформалния съвет по конкурентоспособност на ЕС в София.

Елжбета Биенковска: Цифровизацията и иновациите в индустрията няма да засегнат работните места

Цифровизацията на икономиката и иновациите в индустрията няма да засегнат работните места. Това обяви еврокомисарят по вътрешния пазар, промишлеността и предприемачеството  Елжбета Биенковска : Не знаем какво ще се случи след 10-15 години и не знаем какви професии ще се появят или изчезнат. Затова е важно какви умения притежават хората или..

публикувано на 01.02.18 в 16:47