Хуан Майорга: Театърът трябва да може да говори на всеки зрител

Не е маловажно, че философията и театърът се раждат по едно и също време. Възникват заедно - от учудването към света и от желанието на човека да си изясни нещата и да ги получи в чист вид. Основават се на това да си задаваме добри въпроси. Театърът е един изпит за живота. И точно поради тази причина можем да кажем, че е философия!

Съвременният зрител е по-капризен към това, което му предлага театралната сцена. Как работите с публика, потопена в толкова много информация и визуални провокации?
 
 Аз не обичам да говоря за публиката, а за зрителя - в единствено число! Защото смятам, че театърът трябва да може да говори на всеки поотделно - „да говори на ухо“ на всеки зрител, образно казано. По някакъв начин публиката абсорбира зрителя. Публиката иска да превърне зрителя в нещо масово. Според мен, трябва да представяш сложни теми, които могат да провокират различни реакции. Театърът има изключителна сила, защото е изкуство на въображението и на срещата! Театърът е може би последното място, където може да правим общество!  Театър се прави заедно! И от друга страна това е изкуство на въображението. Във времена, когато всички имаме по един мобилен телефон в джоба си, включително и в църквите виждаме светещи екрани - всеки влиза с телефона си - театърът остава място, където зрителят е поканен да си представя, каквото може! Очевидно е, че актьорът, който е на сцената, не е Юлий Цезар, не е Хамлет или Крал Лир. Ясно е, че не сме в Дворец, на Плажа или в някоя гора, например. Всичко това съществува, но само и ако зрителят го пожелае! И това е нещо изключително в наши дни. Защото говорим за изкуство на въображението и на срещата, и то във времена, когато вече ни се струва, че няма поводи да се събираме и когато въображението ни е колонизирано.

  Цялото интервю на Мира Стефанова с Хуан Майорга чуйте в звуковия файл.