Близката и непозната Западна Сърбия
публикувано на 29.05.17 в 11:00]
Златибор
Снимка: Петра Талева
-
Чуйте разговора с Пламен Матеев
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Представете си, че пътувате от София до Южното Черноморие. Само че в противоположната, югозападна посока. Така стигате до Златибор. „Че то от София до Златибор не е далеч!“ - възкликват достолепните плетачки на вълнени чорапи и пуловери , които срещаме по-късно в региона. И са прави: ние сме на половин ден път едни от други. Но все още не успяваме да превърнем тази близост в предимство. Кой знае защо и българи, и сърби като прехвърлим границата, спираме да похапнем в близкото заведение, бързаме да напазаруваме и хайде обратно! Какво пречи да опознаем повече селища във вътрешността , да планираме цяла ваканция при съседите?! „Възрастните имаме желание да дойдем в България, за младите също ще е добре! - редят сладкодумните и приветливи плетачки. И на вас, българите, ще ви хареса в Златибор“.
Под Златибор всъщност се разбират две понятия: планината Златибор и едноименният курорт. Както винаги, се разказват няколко легенди. Една от най-разпространените е свързана със златистата кора на местните борове, от които сякаш струи блестяща светлина, дала отпечатък върху целия планински край - Златибор! Наистина са много златните фактори за развитието на икономиката, културата и туризма. Природата е красива: борови гори, все още опазени места с див ирис, нарциси, много билки, отлични условия за отглеждане на малини, къпини, ягоди, арония..., живи занаяти, характерни традиционни дървени къщи...
Вярно, в курорта вече се усещат апетит за повече хотели и амбиция за изграждане на 9 км лифтово съоръжение. Как цифрите от голямата
икономика ще се отразят върху живота на обикновения човек, било той турист-пришълец или местен жител? На пръв поглед, това са две различни гледни точки. Домакините разчитат голямата икономика да донесе още работни места и да гарантира повече приходи. Туристът, независимо от коя част на света пристига, мечтае за нормални цени, приятна и дружелюбна обстановка, качествено обслужване, вкусна храна, интересни маршрути. Недалеч са пещерата „Стопич“, водопадът Гостилье (на снимката горе вляво), етноселището Сирогойно, Мокра гора, Дървеният град, теснолинейката Шарганска осмица и т. н. Всичко това иска време. Откъде да започне туристът-чужденец? Може би с няколко понятия, които му звучат познато, но дали е така? Какво на сръбски означава „бела рада“? - Маргаритка! А „виси баба“? - Кокиче!
Непознатото близко , което привидно не носи изненади, а заслужава да бъде открито. За него в звуковия файл разказва Пламен Матеев (на снимката вдясно).
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
