Историята продължава – любопитна разходка из бронзовата епоха с доц. д-р Стефан Александров от НАИМ при БАН
В заглавието на изложбата в Националния археологически музей всъщност има закачка. Официалното название е „Злато и бронз. Метали, технологии и контакти в Източните Балкани през бронзовата епоха“. От една страна епохата е бронзова, от друга страна – златото не просто присъства, то е в пълния си блясък и красота. Водещата линия започва с находките, представящи всекидневието в златодобивния рудник „Ада тепе“ и селището към него: керамични съдове, кремъчни, каменни и метални сечива и инструменти. Съветвам ви да не подминавате поставените под увеличителна лупа златна стопилка и златно мънисто. Техните миниатюрни размери са ярко свидетелство за умението на древните майстори за извършване на процесите на топене и производство на златни изделия в древния рудник. На пръв поглед изложбата е продължение на представената през май 2017 г. при изключителен интерес в Музея за история на изкуството (Kunsthistorisches Museum) във Виена експозиция „Първото злато. Ада тепе: най-древният златодобивен рудник в Европа“. Но археолозите умеят да поднасят изненади на посетителите. В отличие от изложбата, показана във Виена, тази сега у нас е два пъти по-голяма и разбира се, много впечатляваща! Археолозите я наричат помежду си „Историята продължава“. Концентрацията на златни артефакти превръщат региона в тематичен лидер на златото през бронзовата епоха. Има, на пръв поглед, не толкова бляскави артефакти. Сред суровините за производството на бронзови изделия са медните слитъци, които са свидетелство за развита търговия в района на Средиземноморието и Европа през бронзовата епоха. Самите бронзови изделия са представени от многобройни находки: сърпове и кухи брадви от Върбица и Овча Могила, сечива като шила, длета, плоски брадви, брадви с втулка и оръжия – мечове и рапири, върхове на различни типове копия, двойни брадви, доказателство за трайни контакти с егейско-микенския културен кръг и с Централна Европа. Отделете си време и поспрете пред колективните находки от Побит камък и Могилица, включващи многобройни каменни калъпи за отливане на разнообразни бронзови предмети – оръжия, скиптри, сечива, украшения...
Концентрацията на златни артефакти превръщат региона в тематичен лидер на златото през бронзовата епоха. Експозицията комбинира представителни находки от благородни метали, като съкровищата от Вълчитрън и Бързица, предмети от злато, бронз и керамика от некропола при Дъбене, колективните находки от Янково и Здравец, с находки, даващи ценна информация за технология, технически достижения, културен обмен и търговия на далечни разстояния. „Толкова голяма изложба, специализирана само за бронзовата епоха, тук не е правена никога“, отбелязват организаторите. Тя е посветена на българското и австрийското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г. и може да бъде разгледана до 28 януари 2018 г.
-
Интервю с доц. д-р Стефан Александров
Сега заедно с археолога доц. д-р Стефан Александров от Секцията по тракийска археология можем да направим вълнуваща разходка из бронзовата епоха.
Златен кинжал от Дъбене, Карловско. Ранна бронзова епоха, втора половина на ІІІ хилядолетие пр. Хр. Национален археологически институт с музей (на снимката вляво).Златният кинжал е сред най-интересните находки от сам по себе си изключително интересния могилен некропол от ранната бронзова епоха до днешното с. Дъбене, Карловско. Има приблизително правоъгълна форма, с равно отрязано острие. Дървената дръжка е била закрепена чрез два нита през дупките в основата на тялото.
Сребърен накит за глава, Шуменско. Ранна бронзова епоха, втора половина на ІІІ хилядолетие пр. Хр. Национален археологически институт с музей (на снимката вляво).Накитът, случайна находка от района на Шумен, представлява „висулка“, окачена към лента за глава и вероятно висяща над ухото. Изработен е от няколко тънки сребърни листа, които наподобяват листа на маслина или олеандър. Върху всеки от тях е предадена и централната линия на листото. Четирите листа се събират в сфера, за съжаление деформирана, към която е захваната телта за окачане. Украшението впечатлява с изящната си и деликатна изработка.
Златни торкви – ранна/средна бронзова епоха – кр. на III - първата половина на II хилядолетие пр. Хр. Национален археологически институт с музей (на снимката вляво).Златните торкви от фонда на НАИМ са изделия на ювелирното изкуство от края на ранната и средната бронзова епоха. Често торквите са били комбинирани с допълнителни златни висулки с капковидна форма или със златни висулки за коса. Те са с форма на отворен кръг, изработени от кръгла тел, която плавно изтънява към краищата. Изключително прецизно изработени. Вероятно са били произвеждани в местна среда, но аналогиите им маркират културни и, вероятно, търговски връзки на източната част на Северните Балкани и Карпатския регион с Егейско-Анатолийския свят през бронзовата епоха. Символ са на високия социален статус на техните притежатели, като носят отпечатъка на една развита йерархична система в обществото и ясно оформена социална стратификация.
Колективна находка от Табашката пещера. Средна бронзова епоха. РИМ - Ловеч (на снимката вляво).Колективна находка от Табашката пещера е открита през 1987 г. от група спелеолози. Шестте златни спираловидни висулки са били украшения за коса, а дъговидната златна апликация с по една дупка, пробита в двата ù края вероятно е била нагръдник.
Предметите, които впечатляват с изящната си изработка, са били притежание на човек, който е бил част от привилегированата прослойка от обществото.
Съкровище от Бързица, Варненско. Бронзова епоха. Национален археологически институт с музей Наушниците са с ладиевидна форма и са изработени от тънък златен лист (на снимката вляво).Поради липсата на точни паралели на предметите дълго време съкровището е било свързано с прабългарската или славянската култура от втората половина на 9 – началото на 10 в., с тракийската от 5 в. пр. Хр., а впоследствие от 9 – 8 в. пр. Хр. Благодарение на нови открития и изследвания в последните години съкровището може да бъде датирано дори по-рано и да се свърже с торевтиката на бронзовата епоха от Карпато-Дунавския басейн (ІІ хилядолетие пр. Хр.).
Двойна брадва от Бегунци, Карловско. Бронз. Късна бронзова епоха (втора половина на ІІ хилядолетие пр. Хр.). РАМ - Пловдив (на снимката вляво).Двойната брадва от Бегунци е много добре запазена, с изящно оформено симетрично тяло и втулка. Специфичната ѝ форма е станала причина за отделянето в литературата на т. нар. „тип Бегунци“, като са открити и каменни калъпи за отливането на този тип двойни брадви, някои от които представени и в настоящата изложба. В древния свят притежанието на двойна брадва е било символ за висок статус и престиж.
Рапира от Долно Левски, Пазарджишко. Бронз. Късна бронзова епоха (втора половина на ІІ хилядолетие пр. Хр.). Национален археологически институт с музей (на снимката вляво).Мечовете и рапирите са специфични оръжия за близък бой, които се появяват и развиват именно през ІІ хилядолетие пр. Хр. в резултат на усъвършенстващите се техники на металообработка и на развитието на нападателно и предпазното въоръжение. Докато мечовете са използвани за разсичащи удари, то рапирите имат пронизващо действие. Рапирата от Долно Левски е сред най-добре запазените екземпляри от т. нар. рапири „микенски тип“ в днешните български земи. В основата на дръжката ѝ има предпазител, оформен като два роговидни израстъка.
Меден слитък с форма на разпъната бича кожа. Чернозем, Елховско. Късна бронзова епоха (14-12 в. пр. Хр.) ЕАМ - Елхово (на снимката вляво).Слитъците във форма на разпъната бича кожа са характерно средство и „мярка“ за транспорт и снабдяване с мед през късната бронзова епоха, а проследяването на тези специфични находки, както и изключително интересната находка от потъналия кораб при Улубурун до крайбрежието на Мала Азия, дават възможност за проследяване на пътищата на тяхното разпространение и търговските контакти през второ хилядолетие пр. Хр.
Находката от Чернозем е много добре запазена, с тегло 26,2 кг. Повърхността ѝ е груба, без допълнителна обработка след отливането. От една страна е врязан допълнително двоен Т-образен знак.
Каменен скиптър от Главан, Старозагорско. Късна бронзова епоха (втора половина на ІІ хилядолетие пр. Хр.). Национален археологически институт с музей (на снимката вляво).Скиптърът от Главан, Старозагорско представлява изключително изящна каменна реплика на бронзовите скиптри, каквито са отливани в калъпи от типа на тези от Побит камък, Разградско. Острието е оформено като подвит надолу връх, напомнящ животинска човка или клюн. Заоблената тилната част на брадвата е набраздена от релефни ивици, които оформят S-овиден мотив. Научните анализи показват, че разпространението на брадвите-скиптри може да се свърже с районите на добив на метали, а вероятно и с центрове на древна металургия. Възможно е те да са отбелязвали статус и богатство, получени именно чрез добив и търговията с метали.
Колективна находка от Сокол. Късна бронзова епоха – край на II хил. пр. Хр. ИМ - Нова Загора (на снимката вляво).Колективната находка е открита през 1948 г. от работници, които извършвали селскостопанска дейност. Състои се от отлично запазени калъпи от слюдест шист за отливане на бронзови брадвички, върхове на бронзови копия, длета, шила. Впечатлява високата степен на запазеност на предметите, които дават отлична представа за формата на отливаните предмети. Интересен е калъпът, който се състои от три части, както и късът от слюдест шист с издълбани калъпи от двете му страни. Откриването на толкова калъпи на едно място вероятно може да се свърже с медните находища, локализирани в близост до местонамирането на находката.
Чаша, част от Вълчитрънското съкровище. Късна бронзова епоха, краят на ІІ хилядолетие пр. Хр. Национален археологически институт с музей (на снимката вляво). Голям златен съд за пиене с висока вертикално оребренa и изпъкналa дръжка (височина: 18.3 см; диаметър: 16.2 см: тегло: 919 гр.). Два концентрични кръга формират дъното на съда. Изключително прецизна изработка. Намерен е случайно през 1924 г. заедно с още 12 златни предмета от съкровището на братя Цветанови, докато обработвали нивата си във Вълчитрън, Плевенско. Датира от края на второто хилядолетие преди Хр. Вероятно е принадлежало на тракийски племена.
Концентрацията на златни артефакти в Северозападна България и в Карпатския регион доказва общност от стилове и художествени философии, които превръщат региона в лидер в златото, работещ на Балканите през бронзовата епоха.
Снимки: К. Георгиев
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
