Географската карта разказва: Основоположници на геодезията и картографията в Нова България

Част от първата карта на България, изработена и литографирана от Александър хаджи Русет през 1843 г.
Снимка: geomedia.bg
Географските карти пазят спомена за личности и истории, вече потънали в забрава. Но без тях българската геодезия, топография, фотограметрия, гравиметрия, география, история, строителство и архитектура, физика, математика, геодезическа астрономия и редица други нямаше да са същите. Ще научим малко неизвестни неща за Александър хаджи Русет и неговия принос към по-късната изследователска работа на Константин Иречек. За днешните поколения името на ген. Иван Вълков не говори почти нищо, но той е невероятен специалист, както и човек с изключително любопитна лична съдба. Ще разкажем за първия български специалист по хидрография капитан първи ранг Борис Рогев, учил в Сорбоната. Със солидно образование е и талантливият историограф, професор по тактика, геодезия и военна топография Христофор Хесапчиев, завършил института „Камер“ в Монпелие, Франция. Става началник на военното училище. Владее няколко езика. Прави блестяща кариера и в дипломацията.
Ще отидем отвъд наложените клишета за един депутат с няколко мандата в Народното събрание, известен още като фейлетонист, публицист с остро перо, автор на стихове, включително на текста на „Дружна песен“. За всички тези свои умения е наричан Майстора. Това е същият Георги Кирков, по професия картограф. Следвал е във Виена. Тъкмо там се запознава с проблемите на трудова Европа. Той е работил и във Военната картография у нас.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!