Знаете ли коя европейска забележителност има съдба, подобна на тази на Айфеловата кула? Не? О, качвали сте се на нея поне веднъж в живота си. Ако не на оригинала, то със сигурност на някой от клонингите, които проскърцват във всеки себеуважаващ се лунапарк. Става дума за виенското колело, разбира се. Riesenrad, както е официалното му име на немски, е построено за Световното изложение през 1897 г. и също като Айфеловата кула се е предполагало, че ще бъде разглобено след като отшуми събитието. А то продължава да се върти и вече 212 години да хвърля коси погледи към Виена отвисоко.
Милена Хлебарова е експерт по етикет и протокол, но в следващите минути няма да критикува обноските ви, ами ще събуди детето у вас. Със своя разказ за Пратера във Виена.
С 80 долара около света. Не, това не е лукав прочит на Жул Верн, а един от проектите на следващия ни гост - израелският журналист Игал Цур. Той е авантюрист, писател и водач на туристически групи. Кореспондентът на БНР в Тел Авив Искра Декало го срещна в… Тайван и не устоя на изкушението да го разпита за превръщането на екшъна в професия.
За любителите на географията Белград е столицата на Сърбия, за почитателите на историята е тренировъчният плац на Първа и Втора българска легия. За феновете на доброто хапване и пийване на фона на здрав турбофолк Белград е лелеяна мечта. И по комшийски лесно постижима. Може би затова 40 000 българи годишно прекосяват границата при Драгоман, а за братята сърби сме в Топ 10 на най-предпочитаните гости. Миналата седмица в София бяха представени възможностите за къс туристически пас не само в Белград, а и на други места.
Запитах Ирена Алексич – съветник на директора по международните въпроси на туристическата организация на Белград с какво сръбската столица привлича българските гости. Тихана Путин от същата организация в Нови сад пък настоя, че винените турове и австро-унгарския полъх там са незабравими.
Светослав Марков, който заедно с Теодор Борисов е не само водещ на рубриката „50 места от българската история отвъд България”, ами е и автор на едноименната книга, имаше щастието да я представи пред нашенската общност в Украйна. Което го изпълни с патриотични чувства и обогати познанията му за българските светини в Киев и Одеса.
За повечето от нас Нова Зеландия е онова място в долната част на глобуса, където подскачат безкрили пилета с име на плод – киви, правят нелошо вино и снимат „Властелинът на пръстените”. Всъщност, когато далечната държава е открита от европейците на 13 декември 1642 г. от холандеца Абел Тасман, полинецийзите отдавна се били нанесли там. Все пак Тасман кръщава земята Зееланд на една от големите холандски провинции. Един век по-късно капитан Кук забива британското знаме в страната, където няма отровни змии и хищници и решава да не й сменя името. Днес за повечето от нас Нова Зеландия звучи като филиал на социалния рай – щом навършиш 65, работил-неработил получаваш пенсия от 1500 долара. Точно колкото ще взима и министър-председателят. Тези неща не съм ги прочела в гугъл. Разказа ми ги Румен Воденичаров – учен химик, но и планински спасител и участник в 10 високопланински експедиции в Хималаите, Каракорум и Новозеландските Алпи.
Изложбата си със снимки от съседната на Австралия страна Румен Воденичаров е нарекъл „Нова Зеландия – непозната и недостижима”. Фотосите му са подредени в Библиотечно-информационния център на Химикотехнологичния и металургичен университет. В Нова Зеландия жените могат да гласуват от 1893 година. Там, след като приключили снимките на „Властелинът на пръстените”, приходите от чуждестранни гости скочили с 200 милиона долара и се наложило да си направят министерство на туризма, каквото доскоро нямали.
Пътуваме не за да избягаме от живота, а за да не избяга животът от нас. Покана за пътуване ви подсеща да прескачате до страницата във Фейсбук, където пътешествията продължават със страшна сила и Голямата лятна игра също продължава.
Снимките във фотогалерията са на Магдалена Гигова, Игал Цур, Светослав Марков и Румен Воденичаров