За обществата, които не харесват „различните“
публикувано на 08.06.18 в 10:00
Снимка: БГНЕС
-
Разговор с Лилия Драгоева и Венета Лимберова
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Мен ме е страх много!
Живея си живота, работя, доставям си радости, а през цялото време ме е страх.
Какво ще стане, когато съпругата ми ни роди дете? Ще мога ли да се грижа за него пълноценно, да го водя на детска градина или училище, да го водя на лекар, когато има нужда? Ще трябва ли то да се бори ежедневно с лоши погледи, с подигравките на другите деца, а аз – с пренебрежението на другите родители?
Какво ще стане, ако жена ми умре? Ще мога ли да видя детето си някога отново? Ще има ли къде да живея или семейството ѝ ще дойде да претендира за полагащата му се по наследство нейна половина от жилището?
Как ми се отразява това, че съм гей, на ежедневния живот? Никак? Никой не ме спира да си живея както искам?
Почти. Но и никой не знае колко място ми остава за живот от всичките тия страхове… Ще бъде ли някога различно, ще бъда ли някога свободен човек?“
Думите са написани от Лили Бабулкова в текст със заглавието „Моята причина да отида на Прайда“, а в деня преди София Прайд 2018 г. в „Нашият ден“ говорим с Лилия Драгоева, политолог и социолог от Центъра за изследване на демокрацията и изпълнителен директор на Билитис, и с Венета Лимберова, председател на Младежката ЛГБТ организация „Действие“ – за обществата, които не харесват „различните“, и за това как отношението към „другостта“ описва нас самите.
Повече чуйте в звуковия файл.
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
