Легендата мълви, че ако изкачите 62-те стъпала до катедралата Свети Андрей в Амалфи хванати за ръка с любимия човек, непременно ще се разделите. Казвам ви го, за да сте подготвени ако попаднете на приказното италианско крайбрежие, където всяка гледка е достойна за десктоп на компютъра ви.
Между другото, цялото градче Амалфи е под егидата на ЮНЕСКО. А Стайнбек е казал за друго кътче в същата околност „Позитано те разтърсва дълбоко. То е място съновидение, което не е съвсем реално, докато си там, но става болезнено реално, щом си тръгнеш”.
Ненапразно местните са избрали за мото на родното си място „Ние не мечтаем да отидем в рая, защото живеем в него”.
Журналистката Даниела Палазова сбъдна мечтата си за италианска романтика, като празнува кръглата си годишнина в тази част от любимата си страна. И сподели с Покана за пътуване наръчника си за оцеляване.
Онова, което Даниела Палазова пропусна да разкаже е, че освен Амалфи, Позитано и Равело, интересни са малкото селце Четара, известно с рибарите и рибната кухня, естественият морски резерват Нерано – с популярните спагети с тиквички, любими на Джаки Кенеди-Онасис, както и селцето Конча дей Марини, прочуто със сладкиша на бенедиктинските монахини, наречен Столятела Санта Роса, на който е посветен цял фестивал през август.
Накрая можем да обобщим: ако искате изкуство и архитектура отидете в Амалфи и Атрани, за храна и вино – в Четара, Нерано и Санта Агата. Позитано е за млади двойки и нощни птици, Праяно и Конча дей Марини – за романтика, Равело – за спокойствие, гледки и класическа музика, Майори и Минори – за плаж.
В минутите за родолюбие Светослав Марков ще ни поведе към българските военни гробища в Унгария.
За любителите на географията Белград е столицата на Сърбия, за почитателите на историята е тренировъчният плац на Първа и Втора българска легия. За феновете на доброто хапване и пийване на фона на здрав турбофолк Белград е лелеяна мечта. И по комшийски лесно постижима. Може би затова 40 000 българи годишно прекосяват границата при Драгоман, а за братята сърби сме в „Топ 10” на най-предпочитаните гости. Миналата седмица в София бяха представени възможностите за къс туристически пас не само в Белград, а и на други места.
Когато слушахме със зяпнали уста как Златимир Йочев преди време ни разказваше за сърните и елените, които се галят в туристите в Япония, го накарахме да обещае пак да гостува в Покана за пътуване щом се завърне от Китай. Човекът се врече и го изпълни.
Китайците казват „Ако нещо е отминало, не говори повече за него”. Със сигурност това не важи за журналиста Златимир Йочев и неговите приключения в Китай. Той продължава да разказва.
Докато сме на китайска вълна да ви кажа още една тамошна мъдрост „И най-дългото пътешествие започва с една-единствена стъпка”. Ще бъдем щастливи, ако тази стъпка за вас е Покана за пътуване.