Началото на тази седмица беше белязано с конфликт между Украйна и Русия. Зад морския сблъсък между Украйна и Русия край Крим стоят двама мъже Владимир Путин в Москва и Петро Порошенко в Киев, които обясняват случилото се с това, че другият се опитва през инцидента да повдигне падащата си популярност. Има ли обаче нещо отвъд това и не е ли висока тази цена само за набиране на популярност и при двамата? И как медиите в Русия отразяват конфликта? С тези въпроси започваме разговора ни с кореспондента на БНР в Москва Ангел Григоров и Илиян Василев, член на Управителния съвет на Центъра за Балкански и Черноморски изследвания и бивш посланик на България в Русия.
Ангел Григоров: „Медиите в Русия са разделени в три категории. Едните са държавните, които съвсем обяснимо представят проблема през прочита на официална Москва. Водещите на телевизионните новини например освен изложение на фактите си позволяват и коментари, а понякога дори иронизират позиции, които не съвпадат с тези на Кремъл. Интересно е как във вечерните телевизионни предавания, понякога се канят и събеседници, които заемат противното мнение, но те са например двама, срещу пет-шест опоненти, които буквално ги разкъсват и превръщат в боксови круши. Следват така наречените от мен опозиционни медии, които подлагат на критика всяко действие на властите, Понякога е аргументирано, но понякога съвсем не е – важното е да се критикува. Според тях дори и украинците да са отправили провокация към Москва, то Русия е съдействала на тази провокация като е стреляла и така всъщност са обслужили интересите на Киев. … Другият тип медии са неутралните, в които новините и коментарните предавания са строго разграничени и балансирани в гледните точки по проблема. Така че, многолика е медийната среда в момента в Русия.“
Илиян Василев: „Причините са много по-дълбоки. Като натрупаме близката история по анексията на Крим, а преди Крим и инвазията в Грузия, и проекта за Новорусия, виждаме безобразен нихилизъм към международното право. Всичко това е част от едно цяло, от една логическа конструкция, която се прилага неумолимо и със системен характер. Г-н Путин направил поредния си агресивен ход, ами направил го е и още ще направи… Изключвам редица политици, които правят бизнес с Русия да успеят да повлияят на конфликта, ако при решаването му има нужда от посредник. Там няма „къс списък“… Всички правят бизнес с Русия и Макрон, и Меркел, и България, и Турция… Как този курс на Русия да задуши икономически Украйна, може да бъде спрян? От кого? Моралът в политиката отдавна е отстъпил на някакъв базисен цинизъм. Това естествено не означава, че някой от всички тези хора след дълги и мъчителни преговори в крайна сметка няма да излезе с новината, че украинските моряци и кораби са освободени именно благодарение на него. Това ще е същото като дипломатическите действия на Саркози навремето – той постигна примирие, но вече от Грузия бяха откъснати съществени територии. И никога повече ЕС и САЩ не се върнаха към териториалната цялост на Грузия. Това е тактиката на Русия, да може във времето да принуди Западът да свикне с анексията на Крим, след това с анексията на Източна Украйна, след това ще дойдат и другите части на Украйна, а нищо чудно след това да дойдат и зоните за влияние в Източна Европа… Политиката на Путин не е много сложна. Той няма привлекателен модел на устройство на обществото. Той може да впечатли света само със своята склонност да организира и упражнява насилие. И в този случай той точно това прави – може ли да дестабилизира – може. Може ли да се намесва в избори – може. Може ли да вкара една голяма чат от брутния вътрешен продукт и богатство на Русия в Запада и през него да упражнява влияние – може! И той това прави.“