Четири българки на лудо пътешествие в Индия

Древна индийска мъдрост гласи: Умният човек не вярва на всичко, което чуе, не казва всичко, което знае, и не харчи всичко, което има. Ние с музикалния редактор Сибила Лилова, обаче сме готови да дадем и последния си грош, за да отидем отново в Индия. Затова днес тя няма да подбира вълнуващи песни, а ще споделя вълнуващи случки – за Джайпур и Дармасала, Амритсар и Тадж Махал, за Гоа и ритуал на границата между Индия и Пакистан.

Където и да ходим, винаги намираме повод да се вгледаме и в българската история, на която е посветена и книгата „50 места от българската история отвъд България” от Светослав Марков и Теодор Борисов. Този път, обаче с италиански привкус и Вазовски апломб.

Знаете ли какво е ТЕС? Не, не става дума за романа Тес от рода Д’Ъбървил от Томас Харди. Зад абревиатурата се крие Техника за емоционална свобода. Звучи някак си… освобождаващо. Но дали това означава просто да отидем сред природата и да крещим срещу някой водопад, докато ни мине яда от шефа. Ще разберем от Дарина Гаврилова, която всеки уикенд организира ТЕС-разходки, кои са любимите й места и дали ги подбира, заради енергийния им заряд. Или по други причини. Дарина се занимава с енергийна психология от 2010 г. Тя е сертифицирана за процесор и практик по прилагане на ТЕС и Пренареждане на матрицата – техники за активиране потенциала на енергията на тялото и емоциите, предназначени за всеки човек с обичайни умствени, психически и физически способности.

А ако се присъедините към групата във Фейсбук ТЕС-разходки, можете да попивате живителните сокове на природата под нейно ръководство.

Сватба със завързани младоженци, тайни подземия, масонски ритуали и …българска гайда се преплитат в репортажа от „българският“ град на Светите земи – Яфо на кор. на БНР в Израел Феня и Искра Декало.
Да привържеш младоженци от глава до пети един за друг, та било то и с панделка е …неочаквано, но такъв е ритуалът от 17 век. Възстановили са го по стари ръкописи.
За това разказва Великият майстор на Египетско-Израелската ложа „Мемфис“ Ариел: „Това е езотерична ложа. Там където се събираме в Яфо е едно от местата в света, където се присъждат най-високи звания при свободните зидари. То е свято за всички религии, защото е посечено преди повече от 3000 години от архитект Орперан, когото сам цар Соломон е избрал да проектира и ръководи строежа на Първия храм в Ерусалим.
Ние изследваме традициите от времето на Калиостро и Казанова, които също са били масони, но и на шотландските бойци, Египетските и на северните народи. Тази сватба е възстановка по точно описание на такъв ритуал от 17-ти век. В нашите книги може да се намери формулата на вечната любов и тези сватба е част от нея”, завършва майсторът-зидар.
Всички сватбари пристигат маскирани в средновековни одежди. Единствено гостите не са предупредени. Строги стражи разпознават по някакъв знак, който масоните правят и пропускат посветените. Входът е през една от многобройните малки художествени галерийки на Старо Яфо. Домакините твърдят, че през него се минава по непознат проход от пристанището към площада, който носи името на Наполеон (също масон). Той е завоювал и опустошил града, след като не успял да превземе Ако (Акра).
Но и от Яфо се е наложило панически да избяга с група офицери, защото войниците му мистериозно заболяват от холера.
Още с влизането в прохода, всички масони завързват престилки върху празничните си дрехи. Независимо от цвета и кройката, на тях е изрисуван или избродиран равностранен триъгълник с върха нагоре, в който е вписано око, което в някои от вариантите много прилича на слънце. С престилки върху ритуалните дрехи са и младоженците, като на жениха е черна, а бялата престилка на булката се слива с бялата и мини рокля. Тя няма було. На главите и на двамата поставят по един венец от живи рози – на него червени, а на нея – бели. На ревера на всички сватбари също има рози. Членовете на израелската ложа са влезли първи и те са строени в две редици пред парохет (стенен килим или златото везано върху кадифе перде) в една от нишите, който прилича от далеч на зид с изписани по него йероглифи. Осветлението е само от свещи, а и маските пречат да се видят каквито и да е било лица. Стражи скръстили два жезъла ,подобни на изобразяваните в гробниците на фараоните пропускат да минат Великите майстори на израелската и на българската ложа и да престъпят към нишата-олтар младоженците. Те минават под арка от вдигнати за поздрав шпаги на местните масони. Ложата е смесена и това я отличава от средновековните. След потвърждението и от двамата млади, че искат да встъпят в брак и изричането на пожеланието да са си верни и да са заедно докато смъртта ги раздели, панделката бива развързана и новобрачните тръгват към изхода. Зад тях от ръка на ръка се предава кутия, наричана „корубата на вдовицата“. Всеки може да пусне в нея, колкото реши, че е необходимо пари или (забележете) да вземе от нея, ако сметне, че има нещо неотложно, с което не си струва да занимава цялата ложа. Когато се вземат пари от „корубата на вдовицата“, обаче те се връщат двойно или тройно. Парите са за благотворителност.
Този път изходът е към площада на Наполеон. Младоженците са посрещнати нещо неочаквано: писва гайда и освен тях на хоро се хващат голяма част от масоните и гостите. Ритъмът е на пиринските песни. Според свободните зидари, има танци, носещи енергетика да сплотяват и българското хоро е от тях. Става ясно, че български масони, пристигнали за ритуала, са от ложа обхващаща изцяло или части на няколко съвременни Балкански държави. Най-общо ни изгледаше като територии в рамките на Санстефанска България. Ето какво разказа младоженеца: „Аз съм от Македония, майка ми е украинка. Двете ни страни са братски и трябва да си помагаме във всичко – в бизнеса, в отношенията, в Европейския съюз”.