Евгений Кисин – вундеркиндът с щастлива съдба на световна звезда

В неделния следобед ще представим едно ново издание във фонотеката на БНР от серията “Исторически руски архиви” на Brilliant Classics. Албумът е уникален, защото съдържа документални записи от концерти на някогашното дете-чудо с пионерска връзка, а днес задълбочен и впечатляващ клавирен виртуоз – Евгений Кисин. Безценните регистрации започват от май 1983, когато Кисин е на 11 години и половина и завършват с негов рецитал от 26 февруари 1989 – вече на сериозната възраст от 17 години и пет месеца!
Тук може би трябва да се направи уговорката, че по-голямата част от тези изпълнения вероятно са познати на нашите меломани, защото преди години между Българското национално радио в София и тогава Съветското или Всесъюзно радио в Москва е имало тесни контакти и обмен на информация и музика, тъй че повечето записи на Евгений Кисин са идвали доста бързо в България и са били предлагани на слушателите на БНР. Това важи например за Соната № 3 в си минор на Шопен – тя присъства във фонотеката ни на лента още от 1989 година, когато е изпълнена. Уникалността на новия албум е в това, че е събрал заедно някои от най-хубавите юношески документални записи на Кисин и дава възможност да се проследи развитието на това удивително дете – от вундеркинда с буйните къдрици, бялата ризка и червената връзка – до вече улегналия млад човек с нови идеи и амбиции.
Роден в Москва на 10 октомври 1971, Евгений Кисин започва да свири по слух и да импровизира на пианото около двегодишен. На шест постъпва в специализираната школа за надарени деца към Московското музикално училище “Гнесини”, в класа на Анна Павловна Кантор, която остава негов единствен преподавател. На десетгодишна възраст Кисин дебютира на концертния подиум с ре-минорния концерт на Моцарт - № 20 (или 466 по Кьохел). Година по-късно – на 23 май 1983, е първият му солов рецитал в Москва. Но големият интерес към Кисин идва след около 10 месеца – през март 1984, когато 12-годишното чудо изпълнява двата клавирни концерта на Шопен в една вечер в Голямата зала на Московската Консерватория с Московската филхармония и Дмитрий Китаенко на пулта. Това събитие е записано от фирмата “Мелодия” и плочата е издадена след няколко месеца.
В следващите две години няколко от рециталите и концертите на Кисин в Москва са записани на живо и именно тези архиви на “Мелодия” са използвани в албума на Brilliant Classics. Две години след първия си официален рецитал от 1983 – през 1985, Кисин за първи път концертира в чужбина, а през 1987 дебютира на Берлинския фестивал. През 1988 той е солист на Новогодишния концерт на Берлинската филхармония с диригент Херберт фон Караян, свири Първия концерт на Чайковски. През септември 1990 дебютира в САЩ, където изпълнява двата концерта на Шопен с Нюйоркската филхармония и Зубин Мета на пулта, а седмица по-късно изнася солов рецитал в Карнеги Хол. През февруари 1992 е поканен да участва в церемонията по връчване на наградите “Грами” в Ню Йорк, която се излъчва по телевизията за около 600-милионна аудитория. През август 1997 Кисин изнася солов рецитал и на прочутия фестивал “Промс” в култовата лондонска зала Роял Албърт Хол – това е първият клавирен рецитал в повече от 100-годишната история на фестивала!
Днес Кисин концертира по целия свят с винаги претъпкани от възторжени почитатели зали. Свирил е с най-добрите световни оркестри и диригенти като Абадо, Ашкенази, Баренбойм, Гергиев, Джулини, Дейвис, Ливайн, Мазел, Мути, Озава, Ростропович, Светланов, Темирканов, Шолти, Янсонс. Сред партньорите му в камерната музика са Марта Аргерич, Юрий Башмет, Наталия Гутман, Томас Квастоф, Гидон Кремер, Александър Князев, Миша Майски, Исак Щерн... Любопитен факт е, че като пианист Евгений Кисин се изявява и като актьор в поетични вечери на идиш и на руски език. Тази година дори излезе компактдиск, озаглавен “По клавишите на еврейската поезия” със записи на съвременна поезия на идиш, изпълнена от Кисин. От 1991 пианистът живееше в Ню Йорк и Лондон, сега негов постоянен адрес е Париж. Той никога не е участвал в никакви престижни клавирни конкурси, но е лауреат на много награди, сред които: наградата на Академия “Киджана” – “Най-добър пианист за 1991”; наградата на списание “Музикална Америка” – “Инструменталист на годината” за 1994; почетната награда “Триумф” на Русия за 1997; наградите на името на Шостакович и Караян през 2003 и 2005; награда “Грами” за “Най-добро класическо солово инструментално изпълнение” за диска с творби на Скрябин, Метнер и Стравински от 2006; наградата “Бенедети Микеланджели” от 2007; и отново “Грами” за 2010 за Втория и Третия клавирни концерти на Прокофиев. През май 2001 Кисин стана почетен доктор по музика на Манхатънското музикално училище, през юни 2005 – почетен член на Кралската музикална академия в Лондон, а от 2009 е почетен професор на Еврейския университет в Йерусалим.
През месец май 2009 година Евгений Кисин бе в Москва за няколко изяви, които за съжаление стават все по-редки. В интервю на Наталия Зимянина за руската “Новая Газета” той със съжаление признава, че поканите от целия свят към него са твърде много, а той просто не може да свири често, защото във всеки концерт влага толкова сили и емоции, че след това е буквално изтощен до смърт.
Концертът му на 20 май 2009 в Голямата зала на Московската консерватория обаче е важен, защото е финал на фестивала в памет на Евгений Светланов. А на 24 май той участва и в концерта на Московските виртуози по случай 30-годишнината на състава. Със Светланов го свързват много неща. Този диригент винаги е бил сред най-любимите музиканти на Кисин – “чиста порода гений”. “Една от първите ни съвместни изяви – спомня си Евгений Кисин – бе през януари 1990 в Тулуза. Всички бяхме в чудесна форма и Евгений Фьодорович ми каза, че му напомням самия него като млад. А само два месеца преди да почине, той ми прати писмо, в което хвалеше последните ми записи и ме съветваше да свиря Метнер, когото смяташе за недооценен автор.”
А когато го питат за Спиваков, Кисин казва: “Свързва ни богато минало. Като дете и юноша много свирех с Виртуозите. Спиваков два пъти ми помогна да изляза в чужбина (в Унгария и Япония), когато не искаха да ме пускат – и за това ще му бъда вечно благодарен. Той е много ярка личност: изключително остроумен, даже саркастичен човек. Но и много отзивчив – на много хора е помагал и продължава да помага.”
В албума с детски и юношески записи на Кисин е включено едно изпълнение под палката на Спиваков, но не с Московските Виртуози, а с Камерния оркестър на Санкт Петербург и тромпетиста Бернар Сустро от 26 декември 1988. Това е прочутият Концерт за пиано, тромпет и оркестър в до минор, опус 35 на Шостакович, части от него ще имате възможност да чуете в предаването, заедно с музика от Шуман, Лист и Шопен.

В рубриката “Срещи, гласове, съдби” проф. Павел Герджиков говори за една от най-ярките звезди на Софийската опера от 70-те години на ХХ век до днес – мецосопраното Стефка Минева.

Споделете

Евгений Кисин – вундеркиндът с щастлива съдба на световна звезда

Фестивалът "Артис" с трето издание в София

What the Funk представя катедра “Поп и джаз изкуство” към Вокалния факултет на НМА

Concertissimi с Антонина Бонева и нейните ученици

Операта "Лястовичката" от Пучини в директно излъчване от Метрополитън опера

Пианофорте: зад кулисите на Международния конкурс за пианисти "Шопен"

Музикален клип говори за любовта на човек към родината

Привидният парадокс на непреходната култура

Джони пред Микрофоните

ПРЕДАВАНИЯ

Програми

Радио България

За БНР