От какво зависи непреходното в културата на прехода – обобщения на културолога и филолог проф. Александър Кьосев по повод заключителната му лекция в рамките на проекта "Култура на прехода", която ще се състои днес (24 април) от 18:30 ч. в Театралната зала на Софийския университет.
Проф. Александър Кьосев, директор на Културния център на университета, споделя в "Нашият ден", че цикълът лекции се е радвал на много голям интерес и е довел до оживени дискусии. Дискусионно звучи и заглавието на неговата лекция "Непреходната култура и културата на прехода".
Въпроса дали нещо преходно като времето може да роди нещо непреходно, професорът нарича привиден парадокс. "Около него се върти цялата моя лекция. Аз се занимавам с това дали тези 35 години, които минаха, оставят някакви значими наследства и как ние можем да преценим тяхната значимост. Постижения безспорно има – като започнем с "Букъра" на Георги Господинов, романите на Милен Русков, музикалните постижения на Георги Арнаудов, направеното от Недко Солаков и Андрей Даниел в изобразителното изкуство. Въпросът е дали единствено постиженията правят тази непреходност. Онова, което остава "класическо", което ще бъде вечно съвременно и в други времена, не зависи само от постиженията, а и от отношенията между публиката и творците", казва професорът. Проф. Кьосев определя постиженията като "събития между твореца и публиката" – публиката участва в процеса на "смислопроизводтсво", тя създава шедьоврите.
В работата си професорът анализира публиките на прехода и тяхната културна компетентност. Според проф. Кьосев публиките в България се променят в една недобра посока. Това се дължи на комерсиалната популярна култура, хиперболизирана от времето на постсоциализма. Тази култура почти изцяло е изтласкала по-сериозната, а и по-претенциозната култура. Професорът обръща внимание, че още в социалистическо време музикалните, литературни, архитектурни и художествени постижения са маргинализирани, тъй като културата е говорила на идеологизиран, отблъскващ народа език.
Към днешна дата проф. Кьосев наблюдава все по-сериозно капсулиране на всяка профилирана публика. "Отсъства така наречената "образована публичност", заявява професорът.
В последните 14 години проф. Кьосев ръководи изследване, озаглавено "Читателски практики в България". То се занимава с прехода от печатна към дигитална медия, с читателската култура, с компетентностите на читателите. Това, което се наблюдава в тази сфера, по думите на професора, е приложимо и в останалите културни области.
Проф. Кьосев споделя, че за съжаление наблюдава една ерозия на културната компетентност, която не съдейства на големите постижения да се превърнат в големи, "класически" творби.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Богдан Дарев е режисьор и продуцент. Живее и работи в Сиатъл, САЩ, където заминава през 1995 г. В творческата му биография има няколко филма, сред които "Тази баба", "Хармония", "Там", заради който се връща в България 23 години след заминаването си, "Кавал парк", а най-новият се нарича "Спица". Филмът му "Там" беше излъчен по БНТ, а "Кавал..
На 27 септември в Открита сцена "Сълза и смях" е премиерата на спектакъла "Не бях аз" от Владо Даверов . Режисьор на постановката е Лиза Шопова, музиката е дело на Кирил Маричков, а сценографията на Анелия Райкова. Мултимедийният спектакъл е продължение на българския филм "Вчера" от 1987 г. с режисьор Иван Андонов и автор Владо Даверов...
В редакция "Хумор и сатира" не сме безразлични за настроението на нашите слушатели и затова правим по силите си то да е подходящо поне по време на нашите предавания. Тази неделя веднага след новините в 18 часа усилията ни ще изкристализират в този вид: Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос", изпети от от..
За концерт-спектакъла "Бог Рок" в "Артефир" говорим с пеещият актьор Филип Аврамов и с музиканта Калин Вельов . Един спектакъл, който в неделната вечер ще зарадва публиката на Sofia Summer fest Underground. Много неща са се променили в рок представлението за неговата дългогодишна история. Промените са за добро – вече участват и авторски..
Вглеждане и дисекция на неизбежната баналност заедно с художничката Румяна Карастамова , която гостува в "Артефир", за да представи новата си изложба "Неонови цветя". Карастамова е преподавател в НХА, график, но в последния си проект се отдава на живописта. "Неонови цветя" е своеобразно продължение на графичния цикъл "Бетонни цветя", в който..
"Битката за бъдещето" коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Илиян Василев, бивш дипломат, създател и водещ на предаването "Алтернативата"..
Какво ни казаха политическите играчи с действията си по време на политическа криза коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Любомир..
Какви опасности грозят всеки, обявен за чуждестранен агент в Русия, как се използва "Законът за чуждестранните агенти" срещу изразилите..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
