Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Рожден ден с Васил Найденов

На снимката: (отляво надясно) Найден Андреев и гостите в студиото: Снежана Петкова от група „Трик”, и Васил Найденов.
Снимка: Кирчо Стоичков
И днес Васил Найденов е сред водещите певци в попмузиката ни – и това едва ли изобщо може да бъде предмет на спор, независимо че певецът е на сцената от близо 40 години. По-лесно е да достигнеш върха, отколкото да се задържиш на него, дори и във време, в което музиката има друго измерение. Оказа се обаче, че времето тече бързо не само в абсолютните си мащаби, но и за Васил Найденов и певците от неговото поколение. Навремето, когато започваше своята кариера, композитори с точен усет за актуалност в жанра, сред които Александър Йосифов, Стефан Димитров, Любомир Денев, Тодор Филков, Митко Щерев, Найден Андреев, Кристиян Бояджиев и много други му написаха най-хубавите си песни. Васко ги изпя с изключителен усет. Много от тях той извеждаше на първи позиции, а все повече тийнейджъри го удостояваха с капризно признание, в случая почти равностойно на преклонението им пред техните калейдоскопично сменящи се чуждестранни идоли… Но това стана години по-късно.
Още в „Диана експрес” Васил Найденов като вокалист направи шлагер песента „Синева” на Александър Йосифов и Павел Матев, след нея се появи „Адаптация” и песента на Митко Щерев от едноименния филм стана хит с безспорната заслуга на Васил Найденов. В началото на 80-те години в световната попмузика се забелязва една тенденция на ренесанс в диското като стил в музиката, модата, в начина на обличане и идолопоклонничество. Утвърдени български автори, а и изпълнители, се оказаха общо взето неподготвени от това възвръщане на танцувалната стихия и естествено първите им опити „да отговорят на социалната поръчка”. Също така естествено беше в онези години първите успешни български пробиви да дойдат от средите на по-младите. В този аспект отговорно може да се твърди, че се отнася и за песните, изпети от Васил Найденов – „Бързаш, няма време”, „Всичко ми е наред”, „Рали”, „Междучасие”, „На море” и много други.
За успехите на Васил Найденов – тогава и сега – повлияха много неща. Наивно би било да се твърди, че те се дължат на респектиращото влияние на някои престижни в случая и всъщност съвсем немаловажни обстоятелства: че той има завършено музикално образование, че е пианист и че ориентацията му към музиката има генетична мотивация… Тези неща наистина могат да бъдат, а и са съществена предпоставка за успешна музикантска кариера, но категорично не са в състояние сами по себе си да определят отношението на хилядите, които харесват Васил Найденов като певец.
Ще се опитам накратко да обобщя тези качества, като ще започна с доста оскъдната за повечето български певци способност за артистично присъствие. Чувал съм, а и от чисто професионалните ми контакти с Васко съм виждал с очите си с каква педантична прецизност шлифова и най-дребните певчески и поведенчески детайли. Достатъчно е да се вслушаш в песента на Стефан Димитров „По първи петли” и ще установиш колко „изпипани” са двата контрастни дяла и най-вече първия – речитативния, в който Васко сякаш излива душата си във великолепните стихове на Михаил Белчев. Когато Васил пее, пеят душата му, сърцето му, имаш усещането, че всяка част от тялото пее в него.
Не знам какво си мисли Васил Найденов, когато е сам в студиото и записва нова песен или още повече, когато прави снимки за поредния си видеоклип, дублирайки готовия вече плейбек, как гони „ефекта на присъствието” – но и в повечето негови звукови или видеозаписи този ефект е налице. И създава това впечатление за органичност, изпраща онова излъчване, което като че ли е най-ценното му достойнство. По-ценно от това, че е модерен, актуален – макар, че да си актуален в днешно време е относително понятие, имайки предвид какви „звездички-еднодневки” определят облика на съвременната българска попмузика!...
„И утре е ден” – има такава песен, композиция на Найден Андреев, която преди 30 години пя и записа Васил Найденов. Това е песен, одухотворена и чисто музикантски изработена, така както всичко изпято в репертоара си; той показа на всички ни, че „лекият” жанр всъщност може да бъде и истински сериозен.

петък, 2 септември, от 11.00 часа
 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Цигуларката Юлия Пушкер

Концерт на СО на БНР с диригент Марк Кадин и солист – Юлия Пушкер

Две знаменателни годишнини ще бъдат отбелязани в концерта, с който радиосимфониците и техният главен диригент Марк Кадин ще се представят пред варненската публика тази събота, в рамките на есенното издание на международния музикален фестивал „Варненско лято“: 250 години от рождението на Лудвиг ван Бетовен и 180 години от рождението на Пьотр Илич..

публикувано на 20.10.20 в 09:43

Фолклорен радио блиц с Ваня и Александър Друмеви

Музиката и любовта са спойката във връзката на тези двама млади и талантливи хора. Какво още ги движи в живота и други интересни дреболии за тях може да чуете в блиц интервюто с тях.

публикувано на 19.10.20 в 15:50

Изкусителната Далила на Агнес Балтса

Това е едно от великите артистични достижения на прочутото мецосопрано в шедьовъра на Сен-Санс „Самсон и Далила“ – брилянтен запис за Philips от 1989 година. А партньорството им с Хосе Карерас наистина е за завист. Наричат ги идеалната сценична двойка – мечта за всеки диригент и режисьор! Сър Колин Дейвис ръководи Симфоничния оркестър на Баварското радио...

публикувано на 17.10.20 в 08:55
Явор Желев

Явор Желев – вдъхновеният артист и всеотдайният педагог

Почитателите на класическата музика и приятели на Националния радиосимфоничен оркестър отново ще имат удоволствието да се срещнат с любимите си музиканти чрез рубриката „Гласове и лица от Симфоничния оркестър на БНР” в предаването „Български изпълнители” в петъчната вечер на 16 октомври в обичайния час преди полунощ. В това издание на предаването ще..

публикувано на 16.10.20 в 13:15

Програма на Еврокласик ноктюрно от 16 до 31 октомври 2020 година

16 октомври 3.00 часа – Йохан Себастиан Бах (1685-1750), Капричо в си бемол мажор BWV 992. 3.11 часа – Фридерик Шопен (1810-1849), Ноктюрно № 7 в до диез минор, oп. 27 № 1. 3.16 часа – Роберт Шуман (1810-1856), Крайслериана, oп. 16. 3.45 часа – Ракел Гарсия-Томáс (р. 1984), „Старият ми грамофон“ № 1. 3.56 часа – Дьорд Лигети (1923-2006), Етюди № 15..

публикувано на 16.10.20 в 10:05