„Аз не мисля, че съм поет. Един поет лети по-високо от мене. Не, не съм поет. Бих желал да бъда като Верлен или Тристан Корбиер.”
Жорж Брасенс казва тези думи през 1967 година, когато Френската академия му присъжда Голямата награда за поезия. Една от може би най-консервативните Академии (поне в Европа) дава специалното си отличие на автора – изпълнител, известен с директния, грубиянски изказ и поведение – ужас за добрите нрави! Приблизително по това време, във Великобритания, членовете на „Бийтълс” получават Ордена на Британската империя – първа стъпка към титлата „Сър”. Причината за този акт обаче не е поради „високохудожествени, музикални достижения”, а чисто финансова: заради постъпването в британската хазна на извънредно големи приходи, дошли от концертната и звукозаписната дейност на групата…
© Снимка: Калина Бояджиева
От другата страна на Ламанша циничният мъжкар Брасенс получава академичния приз за поезия по съвсем друг повод: за обогатяване на френския език. Известно е, че Жорж Брасенс създава нови думи, свои неологизми, които пее в песните си.
С времето тези негови слова добиват гражданственост и са използвани от народа и висшето общество, стават неотменна част от френската лексика. За тези подробности и още детайли относно песенния текст съм разговарял преди доста години с Милчо Спасов. И днес продължава да има стойност изследването му в областта на лириката за песни. Мисля, че на човек е нужно да прозре същината на това специфично изкуство – песенната лирика, и чак тогава да се зачуди как да нарича този, който го практикува и умее. (Виж заглавието).
А иначе – след като приемаме вдъхновението на композитора, дошло от поетичен изказ, не е ли същото, когато друг се вдъхновява от музика и я претворява в думи?! Поне от времето на Клаудио Монтеверди до днес е без значение дали придружаващият музиката текст е създаден преди нея, или след това. Когато музика и слово са във взаимна цялост, въпросът губи смисъл.
Защото той (смисълът) вече е на друго място: пренесъл се е в музикално-поетичната творба.
Предаването съдържа песенна лирика от Евтим Евтимов („Шепа кестени”, „Длъжни - недлъжни”), Милчо Спасов („Сребърни ята”), авторски изпълнения на Били Джоел, Жорж Брасенс, Михаил Йончев, повлиян от френската култура („Някъде в живота”), и преводна песен от репертоара на Иван Лечев и българския дамски дует „Тото 2” с находчив и вкусен текст на Георги Денков („Шоколад и мляко”).
неделя, 16 октомври, от 17.00 часа
Международният ден на джаза се отбелязва от ЮНЕСКО всяка година от 2012-а насам, а предложението за това е на легендарния джазмен Хърби Хенкок – посланик на ЮНЕСКО за междукултурен диалог и председател на Института за джаз "Телониъс Монк". Целта е да има ден, който да събира общности, формации, музиканти, школи, артисти, музикални историци и джаз..
1 май Свири оркестърът на Минесота с диригент Осмо Венска. 3.00 часа – Дмитрий Шостакович (1906-1975), Камерна симфония в до минор, оп.110 а. 3.24 – Жозеф Болон, Кавалер на ордена на Св. Георги (ок.1745-1799), Концерт за цигулка в Ре мажор, оп. 3 № 1. Солист: Карен Гомио (цигулка). 3.44 часа – Карлос Саймън (р. 1986), Елегия: Гробен плач. 3.50 часа –..
В съботната вечер (27 април от 20 часа) ще бъдем във Виенската държавна опера , за да проследим спектакъла на "Вилхелм Тел" с дата 16 март 2024 година. Последното сценично творение на Росини съперничи по времетраене с божествените дължини на Вагнеровите шедьоври. Това е една от причините "Вилхелм Тел" сравнително рядко да се поставя по..
"Винаги съм смятал, че един артист, примерно в класическата музика, трябва да е земен – казва Емануил Иванов. – Не бива да се самоиздигаме на пиедестал, не трябва да създаваме изкуствена дистанция между себе си и публиката и да се считаме за недосегаеми, само защото свирим или правим музика. Нямаме никакво право на това – трябва да сме близки..
Либрето: Виктор Жозеф Етиен и Иполит Луи Би (по едноименната драма на Фридрих Шилер) Първо изпълнение: 3 август 1829 г. в Париж. Действащи лица: • Вилхелм Тел – баритон • Мелхтал – бас • Арнолд, негов син – тенор • Валтер Фюрст – бас • Лайтхолд – бас • Геслер, австрийски императорски наместник в Швейцария – бас • Рудолф, негов адютант – тенор..
СУ "Св. Климент Охридски" открива нова интердисциплинарна магистърска програма по астробилогия . За целите и възможностите, които предлага специалността,..
Един снимачен миг – в "Артефир" ставаме част от работния процес на режисьора Стефан Командарев върху най-новия му филм с работно заглавие "Made in..
Гражданският журналист е новият публичен "дезинформатор" . Такова определение дава Силвия Недкова, журналистка от сайта "Площад Славейков". Защо? Защото..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg