Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Атанас Маргаритов – звездни мигове

Снимка: Архив
На 25 януари 2012 година се навършиха 100 години от рождението на диригента Атанас Маргаритов. „Кармен” е неговият първи спектакъл в Софийската опера, състоял се на 4 декември 1938 година. Тогавашната публика е заинтригувана от младостта и таланта на Маргаритов, завърнал се от Виена след двегодишна специализация при Феликс Вайнгартнер. Дебютът на 26-годишния диригент е събитие в столичния музикален живот, съпроводено от бурни аплодисменти и възторжени възгласи „Браво!”. А той е доста притеснен, защото по онова време диригентите, независимо дали са млади или опитни, имат на разположение една-единствена репетиция преди спектакъл. Но „Кармен” е първият триумф за Маргаритов в Софийската опера. Първият звезден миг, който ще бъде последван от дълга-дълга серия успехи, на наши и световни сцени в продължение на повече от половин век.
„Звездни мигове” е хубаво заглавие за оперна вечер, посветена на Атанас Маргаритов. Разбира се, всичките не могат дори да бъдат споменати в едно-единствено радиопредаване. Затова тази вечер правим само няколко звездни акцента. Ще предложим фрагменти от записи на спектакли на Софийската опера, запазени в „Златния фонд” на БНР с участието на световни знаменитости. Това е „Тоска” от 1954 година с Тодор Мазаров, „Дон Карлос” от 1961 с Елена Николай, „Фауст” от 1959 година с Катя Попова, Николай Гяуров и Илия Йосифов. Цялостно ще прозвучи прочутата регистрация на „Хованщина” от Мусоргски със солисти, Българската хорова капела „Светослав Обретенов” и оркестъра на Софийската опера, дирижирани от Атанас Маргаритов. Записът с участието на звездите Александрина Милчева, Димитър Петков, Любомир Бодуров, Никола Гюзелев, Тодор Костов, Стоян Попов, Милен Паунов, Стефан Еленков е осъществен в студио на БНР през 1973 година. Откупен е от фирмата Harmonia Mundi и през същата 1973 е отличен с наградата „Златна плоча на годината”от френската критика в Париж в конкуренция с регистрации на Болшой театър, Метрополитън, Берлинската филхармония и диригенти като Херберт фон Караян и Зубин Мета…

И до днес щастливците, които са познавали Атанас Маргаритов, особено онези, имали късмета да работят с него, свързват името му предимно със суперлативи: „... изключителен професионалист, много сдържан, господар на положението във всеки момент, каквото и да се случи на сцената...” – това е цитат от интервю с тенора Кирил Дюлгеров, което правих преди почти 14 години.
Когато попитах дългогодишния солист на Софийската опера с кой от диригентите работата е била най-приятна и ползотворна, той бе повече от категоричен: „Най-лесно се работеше с Маргаритов – той даваше на артиста свобода на лична интерпретация...”. Когато пък точно преди 10 години подготвях оперната вечер, посветена на 90-годишнината на Атанас Маргаритов, се натъкнах на материал, отпечатан в тогавашния вестник „Народна култура” на 22 януари 1982 – във връзка със 70-ия рожден ден на диригента. Материалът е озаглавен „Творческа мъдрост и професионализъм” и негов автор е небезизвестният Михаил Ангелов – по онова време главен диригент на Националния академичен театър за опера и балет (или Софийската опера). Великолепният музикант и прекрасен диригент Михаил Ангелов пише за по-възрастния си колега толкова искрено, с такава любов и уважение, че онези, които четат написаното, веднага разбират – обектът е повече от достоен. „Спомням си времето около 1961 година, когато бях назначен за диригент на Софийската опера” – пише Михаил Ангелов. „Зареден като всеки млад човек с огромна доза реформизъм и лековерни пориви за новаторство, бях веднага респектиран от последователния „традиционалист” Атанас Маргаритов. Следях неговите спектакли, репетиции, становища в дирекционни и художествени съвети. За кратко време разбрах и усетих колко мъчно нещо е последователността в живота и изкуството. В цялата му дейност творческото и житейското кредо на Атанас Маргаритов се характеризира със справедливост, точна оценка на конкретната ситуация и онази пословична яснота и простота, с които той подхожда и към най-сложното в изкуството и живота. И до днес завидно спокойствие и самочувствие обхваща солисти, хор, оркестър, даже балет, когато диригентът Маргаритов стъпи на пулта. Всеки се чувства сигурен! Всичко отива на мястото си!...”
Атанас Маргаритов е роден на 25 януари 1912 година в Харманли в семейство на учители. Като дете започва да свири на цигулка. През 1933 завършва двата отдела – теоретичен и специален, на Музикалната академия в София. Веднага след това се явява на конкурс и е назначен за цигулар в оркестъра на Софийската опера. Работи като оркестрант до 1936, като в тези три години изнася и самостоятелни концерти в София и провинцията. През 1936 заминава за Виена, където отново се явява на конкурс и е приет във Виенската музикална академия в класа по дирижиране на проф. Феликс Вайнгартнер. След две години се завръща в България и дебютира в Софийската опера с „Кармен”. През същата 1938 година Маргаритов е ангажиран за диригент и на мъжкия хор „Кавал”, който ръководи около три десетилетия. За онази особена порода меломани, които обичат хоровата музика, „Кавал” е повече от легенда. За любителите на факти пък са важни двете световни награди на състава, спечелени именно с Атанас Маргаритов: първа премия и златен медал от конкурса „Бела Барток” в Дебрецен през 1961 и първа награда на фестивала в Ланголен през 1965.

Творческият път на Маргаритов след дебюта в Софийската опера през 1938 продължава устремно – напред и нагоре. Още на следващата година той отново е на върха със спектакли на „Аида”, а първата му самостоятелна постановка в София е „Дъщерята на полка” от Доницети, с премиера на 4 октомври 1940. Оттогава Маргаритов е водеща фигура в столичния музикален живот.
През 1939 година Съюзът на професионалните музиканти му възлага да образува симфоничен оркестър от безработни музиканти. С новосъздадения ансамбъл Маргаритов изнася концертни програми – отново с изключителен успех. Тогавашната критика отбелязва неговата музикалност, чувство за фраза и ритъм, живия му темперамент, бликащите емоции и не на последно място „здравото чувство за художествена мярка”. Той дирижира и самостоятелни концерти на оркестъра на Софийската опера, от които ярка следа оставя първото в България изпълнение под палката на български диригент на Деветата симфония на Бетовен. Приносът на Маргаритов за развитието на столичния оперен театър е безценен. Само оперните заглавия, поставени или дирижирани от него са около 100, а балетите – поне десет. Неговият колега Михаил Ангелов си спомня: „Случи се да дирижирам спектакъл, изграден от него! Почувствах всички достойнства на неговата работа и едновременно с това колко е трудно да промениш нещо от тяхната класическа яснота! Друг път той дирижира представление, поставено от мен. Дебнех всички онези места, които ми бяха особено трудни и постоянно несигурни. Той премина през тях уверено и спокойно. Изпитах дълбоко осъзната ревност! Имащ в репертоара си около 100 оперни заглавия, Атанас Маргаритов стана търсен репертоарен диригент в цяла Европа.
Незабравими ще останат в нашето съзнание неговите върхови диригентски постижения в оперите „Хованщина”, „Питър Граймз”, „Майстори”, „Садко”...”.
Михаил Ангелов със сигурност пропуска много заглавия – например вагнеровия „Летящ холандец” от 1959 в София, но сред уникалните факти от биографията на Маргаритов безспорно е първата и единствена засега у нас постановка на „Питър Граймз” от Бенджамин Бритън, чиято премиера е била на 26 декември 1964 година в Софийската опера. Режисьор е Михаил Хаджимишев, художник – Осбърт Ланкастър, хормайстори Любомир Каролеев и Любен Кондов, сред солистите са звездите на българската опера: Надя Шаркова, Трендафил Казаков, Асен Селимски, Виргиния Попова, Рада Гаева, Мати Пинкас, Цветана Аршинкова, Милен Паунов, Петър Петров. Диригент-постановчик е Атанас Маргаритов. Това е безспорен звезден миг от историята на родния оперен театър.

Малко след като навършва 60, Атанас Маргаритов заминава за Белгия, където преди това е гастролирал всяка година в продължение на около десетилетие. От есента на 1973 до 1979 е музикален директор и главен диригент на оперния театър в Гент. На един от последните му спектакли в Гент присъства директорът на операта във френския град Дижон. Той много харесва работата на Маргаритов и веднага му предлага длъжността главен диригент в Дижон. Маргаритов остава там цели 10 години – до 1989, като последният му спектакъл е „Трубадур”. Междувременно продължава да гастролира из цяла Европа, понякога се завръща в родината. През 1982 например води спектаклите на Софийската опера на „Набуко” в Париж по време на турнето на театъра във Франция. Последното интервю с Атанас Маргаритов, запазено в „Златния фонд” на БНР е записано точно на 85-ия му рожден ден от колега от Радио България. Съвсем простичко и скромно Маргаритов изброява само страните, където е дирижирал в последните десетилетия: Испания, Франция, Белгия, Холандия, Чехия, Италия..., казва „почти навсякъде в много от големите театри”, като пропуска гастролите си в Австрия, Германия, Русия, Украйна, Унгария, Румъния и Сърбия например. А най-ярките му спомени са свързани, разбира се със Софийската опера и музиката на Мусоргски.
През 1998 големият български диригент се раздели с този свят и отиде да радва Верди, Пучини, Бизе, Вагнер и Мусоргски в отвъдното...

събота, 28 януари, от 20 часа
По публикацията работи: Цветана Тончева
 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Музикалният театър, оперетата и мюзикълът са жанрове на младостта

С една от последните си хитови премиери "Цигулар на покрива" Националната оперета отбелязва 50-годишен юбилей и 25 години творческа дейност на Александър Мутафчийски. Освен в ролята на млекаря Тевие, в постановката Мутафчийски е асистент-режисьор на популярния театрален режисьор Небойша Брадич. "Аз имам себе си за голям късметлия. За тези 25..

публикувано на 02.12.22 в 11:34
Аблайе Сисоко

Джаз плюс гриоти с кора

"Джазът – осмислена традиция" e тема, заслужаваща продължение. Както и активността на френския тромпетист Ибраим Маалуф, от чиито 6 проекта за последните 12 месеца миналият път представихме 5. Сега започваме с дуета му с Анжелик Киджо. Не само Франция ги свързва, както ще се убедим в съвместните им композиции. Франция свързва също голяма част..

публикувано на 30.11.22 в 16:25

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 1 до 15 декември 2022

1 декември Свири Филхармонията на Туринген Гота-Айзенах с диригент Алексей Барчевич. Солист: Ави Авитал (мандолина). 3.00 часа – Йохан Себастиан Бах (1685-1750), Концерт за цигулка в сол минор, BWV 1056 R. Солист: Ави Авитал (мандолина). 3.11 часа – Антонио Вивалди (1678-1741), Концерт в Сол мажор, RV 532 за две мандолини, струнни и континуо. Солисти:..

публикувано на 30.11.22 в 14:26
Явор Генов

Музиката на Ханс Нойзидлер в последния албум на Явор Генов

Явор Генов – един от най-изявените български изпълнители на ранна музика, който през последните 15 години е сред основните стълбове на това изкуство у нас, издаде нов компактдиск. Лютнист от световна величина, Генов е чест гост на най-големите европейски сцени и фестивали и сътрудничи на имена като Ема Къркби, Андрю Лорънс-Кинг, Ларс Улрик Мортенсен и..

публикувано на 29.11.22 в 08:54

Чухте ли този концерт? Не? Вече можете да го направите в следващите дни

Радиото е магия, радиото е вълшебство, което достига до сърцето на всекиго. Не е необходимо кой знае колко – един приемник. Щракваш копчето и слушаш. Можеш да правиш и най-различни други неща. Проблемът е, че за жалост всичко отлита в ефира и не може да се повтори. Ето сега в сайта на програмата ще ви предлагаме някои концерти, излъчени преди..

обновено на 28.11.22 в 16:14