Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Славка Николова: "Децата от училище "Васил Левски" в Аликанте знаят кой е Дякона"

Славка Николова: "Хората се страхуват от свободата, защото са били лишени от нея прекалено дълго."
Снимка: facebook.com
141 години след смъртта на Васил Левски, когото нацията определи като най-великия българин, в "Другата истина" си задаваме въпроса познат ли е той за децата в българските училища по света, които носят името на Апостола на свободата. Те са няколко в Европа и едно в САЩ.

В предаването днес представяме едно от тях- българското неделно училище "В. Левски" в град Аликанте- Испания. За него говори една от основателките му, Славка Николова, която е от Мездра.

"Съветът ни е предоставил помещения в един Център за деца и възрастни хора. В началото, когато открихме училището, бяхме в друг квартал, където църквата ни беше отпуснала помещение, което още продължаваме да ползваме. Имаме достатъчно деца, желаещите са много. Българите в Аликанте са доволни от училището. Създадохме го през 2008 година. Викнахме си дори български поп да го освети. Що се отнася до това, дали българчетата в Аликанте знаят кой е Васил Левски, то тези, които ходят на училище- знаят. За другите обаче има вероятност да забравят историята ни или да не я научат. Стараем се винаги да правим по нещо за Васил Левски. Дори в българския магазин в града имаме един много голям негов плакат."

И още теми от "Другата истина " днес:

След тежката катастрофа при Добри дол в края на миналата седмица, когато след сблъсък на бус, превозващ гастърбайтери за Германия на място починаха петима, а други четирима все още са с опасност за живота в ломската болница и във ВМА, се опитваме да покажем някои от проблемите, свързани с транспорта на тези, които са избрали да работят  в чужбина. За това разказва Петър Иванов от Видин, който заедно с близки от 13 години развива бизнес в Италия. Всичко вървяло добре до онзи неприятен ден преди седмица, когато наводненията в Рим го накарали да зареже буса, в който била натоварена стоката и по възможно най-бързия начин да се върне в България, въпреки, че и в Рим имал квартира.

"Дъждът валеше денонощно в продължение на 10 дни. Появи се и много силен вятър, който събори много дървета. Пътищата бяха блокирани, включително и околовръстният път на Рим. На много места се бяха появили свлачища. Върнахме се в България през Южна Италия и Гърция, защото в другата посока всички пътища бяха блокирани. Нивото на река Тибър за кратко време се вдигна с повече от 10 метра, излезе от коритото си и наводни по-ниските части на града. В района, където се намира квартирата ни, много от къщите бяха наводнени. Първите им етажи бяха залети с 20 см вода. И  италианците също бяха силно притеснени- подобно природно бедствие не беше се случвало там от 20 години. Въпреки това, без много да чакат помощ, веднага започнаха да поправят щетите от бурята, като успоредно се почистваше и задръстената канализация. Служители на Пожарната също се включиха в изпомпването на водата и изграждането на диги от торби с пясък в най-засегнатите части от града. Всичко се вършеше на момента, за разлика от ситуацията във Видин например. Ние тук все сме изненадани посред зима, че е паднал сняг. И това е от години наред. Пътувам много и минавам през различни страни като Хърватия и Словения, които са все държави, в които пада много сняг. Магистралите им обаче са винаги чисти и сухи. Отстрани може да има и половин метър сняг, но ти си пътуваш спокоен, защото там всичко се върши навреме. За разлика от България, където първо трябва да завали снегът, колите да отъпчат хубаво пътищата и чак тогава започват да чистят. Хората са го казали: "След дъжд- качулка".

Според Петър, ако пътищата ни бяха сухи и опесъчени, нямаше да има и такива катастрофи, като тази при Добри дол, където загинаха хора, тръгнали да търсят работа в Германия.

"Дори румънците, които на времето бяха много по-зле от нас, сега са с първокласни пътища. Мои приятели наскоро се прибраха през Румъния и разказват, че машините, които чистят пътищата им, не спират денонощно", обобщи Петър Иванов.  

Целите интервюта и подробностите от темите в предаването - в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Любомир Левчев

В капана на думите с поета Любомир Левчев

Който има спомени от 90-те години на миналия век – трудни и повратни във всяко отношение, ще помни и различната реакция на известни лица от културния елит на държавата в онзи момент. Предполагам, че достойните и самокритични личности са съзнавали отговорността си да вземат страна или да изразят позиция към процесите, знаейки, че думите им имат..

публикувано на 29.07.24 в 09:15

Стратегия на общуването с Таня Масалитинова

Може и да не е за вярване, но за тези 30 години предаването "За думите" преживя доста изпитания, прераждания и премествания на началния час, докато стигне дотук. Хубавото на тази сложна биография е, че никога не сме имали комфорта да се отпуснем блажено и да заседнем в рутината. През 1997 г. след поредното прекрояване на програмата,..

публикувано на 23.07.24 в 10:26

Български географски имена в Европа

Европа е не просто име на континент, а символ на култура и цивилизация, която от векове е модел и мярка за ценностите в съвременните общества. Явно трудно постижими, защото и днес, почти 2 десетилетия, откакто страната ни е официално членка на общността на европейските държави, все още трябва да се убеждаваме, че и ние сме европейци като другите...

публикувано на 09.07.24 в 08:05

Стефан Цанев: Езикът крие в себе си някаква магика

Един от гласовете, които пазим в богатия звуков фонд на предаването, е на големия писател, драматург и поет Стефан Цанев. Според изследване на "Галъп интернешънъл" той беше най-четеният български поет през 1995 г. В предаването, което през 1996 г. все още се казваше "Какво се крие зад думите", писателят внесе своя оригинален поглед към този..

публикувано на 02.07.24 в 10:12

Победителите в детския литературен конкурс "Искри" – директно от БНР

Целта на конкурса е насърчаване на децата за творческа и индивидуална изява. Да открива, популяризира и подпомага развитието на талантливите деца! Победителите в конкурса на 41-вия Национален конкурс за детско литературно творчество "Искри" 2024 г. – бяха избрани от жури в състав: Оля Стоянова, Митко Новков, Цвета Брестничка, Виктор Чулев и..

публикувано на 23.06.24 в 09:30