Сбъднатата мечта на сър Невил

Стане ли дума за диригента Невил Маринър в съзнанието мигом се появява и другото митично име- Академия Сейнт Мартин ин дъ Фийлдс. Легендарният ансамбъл и неговият създател са заедно вече 55 години! Дължим им твърде много. Изключително стойностни, позабравени или напълно непознати партитури от времето на барока, класическата епоха и романтизма възвръщат предишния си блясък щом до тях се докоснат Невил Маринър и брилянтните музиканти от Академия Сейнт Мартин ин дъ Фийлдс. Прозрачна, сякаш кристална звучност и удивителен рисунък на линиите са запазена марка в интерпретациите на прочутия състав. Тъкмо тази прозрачност и съвършена яснота на гласоводенето винаги са били главна цел на Невил Маринър. „Отличителният звук на даден оркестър се оформя по много начини”, пояснява маестрото. „Когато правим прослушвания, се интересуваме какво качество на звука постига със своя инструмент даден музикант и най-вече дали то пасва към стила на оркестъра. Следва умението му да свири в ансамбъл. Разбира се никак не са за подценяване личностните качества на кандидата. Ако всичко това е налице: той е добре дошъл сред нас! Понякога се отказваме от ярки, изявени индивидуалности, тъй като те не се вписват в представата ни за идеалната звучност.”
Всъщност идеалния ансамблов звук Невил Маринър преследва цял живот. Макар още 13 годишен да му предричат бъдеще на цигулков виртуоз. Поне такива надежди таи неговият професор в Парижката консерватория Рене Бенедети. Невил отклонява примамливите предложения и 12 години свири втора цигулка в Лондонския симфоничен оркестър. Трупа безценен опит във време, когато на пулта се качват Тосканини, Фуртвенглер, Караян, Пиер Монтьо… Тъкмо Монтьо му „пуска мухата” да учи дирижиране при него в САЩ с думите: „Ти защо не станеш от концертмайсторското място и не започнеш да дирижираш както трябва…” (Пиер Монтьо има предвид работата на Маринър в ръководената от него Академия Сейнт Мартин).
Преди обаче тя да стане факт, Невил Маринър среща Търстън Дарт - изявен чембалист и ревностен изследовател на бароковото музикално наследство. Застъпва тезата, че творбите на Бах, Хендел, Вивалди и техните съвременници трябва да се изпълняват максимално естествено. Без излишна натруфеност и многословие. Дарт и Маринър основават през 1949 Джакобиън ансамбъл, който в известна степен се оказва първообраз на легендарния днес Сейнт Мартин ин дъ Фийлдс. Рождената дата е 13 ноември 1959 г. Мястото - църквата Сейнт Мартин, разположена в сърцето на Лондон на Трафалгар скуер. Дванайсет ентусиасти, водени от Невил Маринър сбъдват своята мечта. Свирят за удоволствие, без никакви свръхамбиции. В началото са само щрайхисти т.е. изпълнители на струнни инструменти. Сетне групата се разширява с духови, присъединяват се и хористи. Идеята на Невил Маринър е да създаде ансамбъл, който да изпълнява музика най-вече от епохата на барока и виенската класика. За разлика обаче от подобни състави, музикантите от Академия Сейнт Мартин ин дъ Фийлдс свирят на съвременни инструменти и постигат звук, който изкушава меломаните да изкупуват записите им, надхвърлили цифрата 500! Сред тях особено място е отредено за творбите на Моцарт.
Една четвърт от регистрациите, включени в грандиозния проект на фирмата Филипс, който обхваща целокупното наследство на гениалния майстор, носят подписа на Маринър. Критиците се удивляват на звука-свеж, изящен, съвършено естествен. Без следа от сантименталност и превзетост, запазвайки прословутата ненакърнимост на линиите. Да не забравяме, че създателите на култовата кинолента „Амадеус” начело с режисьора Милош Форман категорично настояваха тъкмо Невил Маринър и неговият оркестър да запишат саундтрака към наградения с Оскар филм. Последваха други прочути заглавия от киноафиша като„Английският пациент” и „Титаник”. Академия Сейнт Мартин ин дъ Фийлдс и днес държи рекорда на най-записвания камерен ансамбъл! Още в началото на 70-те години гигантите Филипс, Дека, Сони, И Ем Ай отрупват със съблазнителни предложения състава на сър Невил. Да се чуди човек как смогват и с концертите, и със записите. Работохолици, дарени с откривателски нюх и пословичен перфекционизъм. Английският аристократ на пулта твърди, че музикантите нямат договори и всеки може да си тръгне, когато пожелае…
Това е основният принцип, на който функционира оркестъра. Някои остават повече от 20 години, други - за по-кратко време. Важен обаче е резултатът, а той наистина е впечатляващ! Невил Маринър и Академия Сейнт Мартин са били партньори на артисти от най-висш ранг: Джеси Норман, Кири Те Канава, Ане Софи фон Отер, Барбара Хендрикс, Томас Алън, Йехуди Менухин, Виктория Муллова, Дмитрий Ситковецки, Алфред Брендел…Разбира се, с времето кръгът от епохи, стилове, жанрови предпочитания се разширява. Все повече оперни и кантатно-ораториални заглавия откриваме в афиша на Академията: от Хендел, Бах, Чимароза, Хайдн, Моцарт, Менделсон, Росини, Форе, Прокофиев…
Сър Невил твърди, че главният двигател за разширяване репертоара на състава са звукозаписните компании. „Започнахме с барокова музика: Вивалди, Хендел, Бах…По-късно изискваха да свирим Моцарт, Хайдн, Бетовен, Шуберт, късна романтика, че и музика на ХХ век! Ветрилото от стилове и епохи все повече се раздипляше. Що се отнася до романтизма, винаги съм таял надежда, че ще дойде и този миг. С невероятна наслада разгръщах партитурите на Шуман и Менделсон, а следващата естествена стъпка бе Брамс. Като млад оркестрант в Лондонския СО свирех под палката на Тосканини цикъла от четирите Брамсови симфонии. Знаех, усещах го с цялото си същество, че след 20,30 години аз самият ще се озова в подобна позиция”, връща лентата Невил Маринър.
Колегите му твърдят, че притежава невероятната способност да насочва събитията в положителна посока. Да вижда добрата страна на нещата. Създава великолепна обстановка за работа, основана на ровноправен, градивен диалог. Невил Маринър е убеден, че всеки се ражда с някакъв енергиен заряд. Важно е за какво ще го използваш, а и как да презареждаш мотора. За прочутия маестро това са непрестанните контакти с интересни, талантливи личности. Има ги в изобилие сър Невил! Лъвският пай от времето си посвещава на Академията Сейнт Мартин. Работи обаче и други състави: филхрамонията на Лос Анджелис, Симфоничният оркестър на Минесота, Щаатскапеле – Дрезден, Кралския Концертгебау оркестър…А през 80-те години бе шеф-диригент на радиооркестъра в Щутгарт.
„Никога не съм доволен от себе си”, признава Невил Маринър. „Не спирам да се надявам, че следващото изпълнение ще бъде онова, най-доброто, за което копнее всеки артист. Поглеждам през рамо с тъга. Претеглям в съзнанието си и знам, че не наградите и хвалебствията в печата са онова, което ме топли. Възтрогът на публиката, блясъкът в очите карат сърцето ми силно да бие! Без публиката, нас музикантите просто няма да ни има…”, напомня Невил Маринър, който на 15 април ще навърши достолепните 90 години. За щастие и ние имахме привилегията да аплодираме сър Невил по време на гостуванията му в България.
В неделната вечер ще слушате записи на прочутия маестро и блестящия ансамбъл с име Академия Сейнт Мартин ин дъ Фийлдс: кончерто гросо № 12 от Доменико Скарлати в транскрибция на Чарлз Ейвисън, симфония № 2 от Брамс, както и два концерта - за пиано № 24 К 491 от Моцарт (солист Алфред Брендел) и цигулковия на Стравински, в който соловата партия ще изсвири Хилари Хан.

неделя, 13 април, от 19.30 часа