Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Ораторията „Годишните времена” на Йозеф Хайдн в изпълнение на радиосимфониците и смесения хор на БНР ще звучи в зала „България” в петък, 24 април, под диригентството на Емил Табаков

{ include file="./partials/authors.html" } БНР Новини
Концертът се излъчва директно по програма „Христо Ботев”. Начален час: 19.00
Снимка: Василка Балевска
„Годишните времена” са написани в последните години от живота на Йозеф Хайдн и бележат своеобразен връх в неговото творчество. Периодът 1799-1800 година донесъл нови признания на 67-годишния по онова време композитор. На 19 март 1799 година във Виена се състояло първото публично изпълнение на ораторията „Сътворението на света”, което предизвикало истинско стълпотворение и донесло на композитора чист доход от 4088 гулдена и 30 кройцера. Знаменитото лайпцигско издателство „Брайткопф” предложило на Хайдн да публикува пълно събрание на съчиненията му, в първите месеци на 1800 година излезли и няколко тома с портрети на композитора. По това време във Виена били издадени партитурата на „Сътворението на света” и преработката на някои от най-хубавите откъси от ораторията - за квинтет. През месец март, по покана на наместника на Унгария, Хайдн дирижирал „Сътворението на света” в Пеща, а на 24 декември ораторията прозвучала в Париж. В чест на това събитие бил изработен медал с портрета на композитора от едната страна и звездна корона от другата. Почетният адрес на Хайдн бил подписан от 142 участника в парижката премиера.
Смесеният хор на Българското национално радиоУспехът на ораторията подтикнал либретиста на композитора - Готфрид ван Свитен - да се захване с писането на ново либрето. Барон Готфрид ван Свитен (1733-1803) бил дипломат и композитор-любител и завеждал императорската придворна библиотека във Виена. Запален пропагандатор на ораториалните произведения на Бах и Хендел, през втората половина на 80-те години на 18-и век той сформирал във Виена общество на „Асоциираните”, с чиято помощ били устройвани концерти в частни домове. Познавач на английския език, преводач на немските оратории на Хендел и на първоначалния текст на „Сътворението на света”, основано на поемата на Джон Милтън, Готфрид ван Свитен избрал английски източник и за втората поема на Хайдн. Това били 4-те поеми „Годишните времена”, създадени в периода 1726-1730 година от родоначалника на английския сантиментализъм Джеймс Томпсън (1700-1748), който се ползвал с огромна популярност из цяла Европа. Описанието на селската природа в нейните непрекъснати превъплъщения от първите дни на пролетта до виелиците на зимата, мирните пейзажи, оживените събори, гроздоберите и лова, селските празненства - всичко това било ново и предизвикало подражание в Германия, Франция и Русия. Готфрид ван Свитен включил в текста на ораторията и 2 песни от съвременни немски поети - Кристиан Феликс Вайс и Готфрид Август Бюргер - и въвел мотиви от псалмите № 3, 15 и 24 във финала.

Работата на Хайдн с неговия либретист била помрачавана от спорове и кавги. Композиторът се оплаквал от непоетичността на текста и необходимостта да се илюстрират съвършено неподходящи понятия, като например, трудолюбието. Макар по неговите собствени думи да бил „прилежен човек през целия си живот”, на Хайдн никога досега не му се било налагало да илюстрира прилежността чрез ноти. Същото се отнасяло до крякането на жабите, по повод на което Хайдн оставял язвителни забележки в полетата на либретото. Готфрид ван Свитен мечтаел за по-нататъшно сътрудничество с композитора, той искал „да обработи за Хайдн един трагичен и един комичен сюжет”, за да убеди целия свят колко всеобхватен е геният на Хайдн. Но на тези планове не било писано да се осъществят - „Годишните времена” се оказали последното произведение на Хайдн, връх в неговото творчество. Не в библейския, а в простия житейски сюжет за обикновени хора, Хайдн изцяло изразил своя мироглед, своята философия, разбиранията си за смисъла на живота и предназначението на човека, включен в кръговрата на природата. Също като нея и той преживява своето пролетно пробуждане, летния разцвет и зрелостта на есента, а после потъва в зимен сън. Всичко е тленно, всичко преминава. Но това не поражда нито у Хайдн, нито у неговите герои, униние - деца на природата, те пеят химн на земята и труда, на любовта, виното, и накрая - на добродетелите. Като награда за това трудолюбие и добродетели на човек му се отварят небесните врати и Божията ръка ги повежда там, където цари вечната пролет...

Съчиняването на музиката продължило до април 1801 година. Премиерата на новата оратория се състояла на 24 април, в същия виенски дворец на принц Йозеф Шварценберг, където било изпълнено за първи път и „Сътворението”. „Годишните времена” имали такъв огромен успех, че още същата седмица били изпълнени още два пъти, а месец по-късно, на 29 май 1801 година, се състояла публичната им премиера в Голямата зала на Виенския Редут.

В петък вечер и на нас ни предстои да чуем изпълнението на тази грандиозна творба. Изпълнителите ще бъдат: Мара Масталир - сопрано, Даниел Йохансен - тенор, и Руси Ников - бас, а също така: симфоничният оркестър и смесеният хор на БНР, подготвен от Драгомир Йосифов. Диригент - Емил Табаков.
 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

За първи път в ефира – малко познатата опера на Амилкаре Понкиели „Литовците“

В оперната вечер на програма „Христо Ботев“, на 25 септември от 22 часа, ще бъде излъчен запис, предоставен от Европейския съюз за радио и телевизия. С концертното изпълнение на почти непознатата опера „Литовците“ от Амилкаре Понкиели е открит миналогодишният юбилеен сезон в Литовската национална филхармония във Вилнюс. С тази продукция на 5 септември..

публикувано на 25.09.21 в 07:55
Цигуларката Зефира Вълова, основател и артистичен директор на фестивала „Изкуството на барока“

Започва фестивалът „Изкуството на барока“

За петнадесети път с гала концерт на 26 септември във Военния клуб в София започва фестивалът , който ще събере певци и инструменталисти, майстори в изпълнението на барокова музика. Първият концерт е по проект на „Платформа за развитие и балканско сътрудничество в областта на старинната европейска музика“ и представя изпълнители от България,..

публикувано на 24.09.21 в 17:45
Катедралният площад в Мариенбург, 1 действие на „Литовците“ от Амилкаре Понкиели, 1874 г.

„Литовците“, опера в пролог и три действия от Амилкаре Понкиели

Музика: Амилкаре Понкиели Либрето: Антонио Гисланцони по историческата поема „Конрад Валенрод“ на Адам Мицкевич. Първо изпълнение: 7 март 1874 г. в Миланската Скала Място и време на действието: Литва, Мариенбург, XIV век Действащи лица: • Арнолдас или Арнолдо, литовски княз – баритон • Алдона, негова сестра – сопран • Валтерис или Валтер..

публикувано на 24.09.21 в 12:31
Красимира Стоянова, концерт от ММФ „Варненско лято“, диригент Георги Димитров

Концерт на Красимира Стоянова

На 20 август в рамките на международния музикален фестивал „Варненско лято“ се състоя концерт на Красимира Стоянова с участието на симфоничния оркестър на държавна опера Варна бяха изпълнени. В летния театър, под диригентството на Георги Димитров бяха изпълнени арии и оркестрови фрагменти от „Аида“, „Отело“, „Силата на съдбата“ на Верди, „Палячи“ на..

публикувано на 24.09.21 в 08:21

Музиката работи там, където думите не могат

Днес лечебните свойства на музиката са научно доказан факт с широко приложение не само в психотерапията, но и в редица други области на медицината и социалните дейности. „Всички ние обичаме музиката и ежедневно сме потопени в нея, но музиката е и научна дисциплина, терапия с целенасочено въздействие върху пациента, приложима от неговия..

публикувано на 21.09.21 в 08:25