„Последни луни”, Фурио Бордон: Когато остарееш, вече не можеш да бъдеш щастлив. Преминаваш в друго измерение. То е като сън. Или сякаш се пренасяш на друга планета, където може да се устроиш дори не лошо, но щастие повече няма. Цялото щастие остава в миналото. Остава ти само да се опитваш да си спомняш за него. Понякога тези спомени ти носят удоволствие, а понякога – болка.
В едно своя интервю италианският писател Фурио Бордон казва, че винаги го е привличал феноменът на старостта. Той я вижда като декаданс на човешкото същество. Човек губи енергията си, тялото му съхне. Човек губи и други неща – вещи, приятели, които умират. Но в същото време, и много получава – придобива житейска мъдрост. В темата за старостта го привлича и конфронтацията със смъртта, за която винаги ни е неприятно да говорим, но с която всички трябва да се примирим. Именно това вървене на стария човек рамо до рамо със смъртта го превръща в свещен.
Фурио Бордон е роден през 1942 година в Триест. По образование е юрист. Известно време практикува като адвокат, после изоставя тази професия и се посвещава на драматургията и театралната режисура. Автор е на няколко романа, както и на сборници с разкази. Неговият най-голям успех е свързан с именно с пиесата „Последни луни” – избрана е за най-добрата италианска пиеса през 1992 година. Преведена е на повече от двайсет езика и е поставяна на много места в Европа и Америка. Пиесата има и своя голям късмет, който й донася великият италиански актьор Марчело Мастрояни – той изиграва главната роля на възрастния професор литературовед. Тази театрална роля се оказва последната в живота на Марчело Мастрояни. Актьорското му присъствие в „Последни луни” и до днес се счита за легендарно.
В българската радиопостановка на „Последни луни“ ще чуете гласа на Иван Кондов.
Приятно слушане!
Камила Грудова (Camilla Grudova) е канадска писателка, която дълго време не може да си позволи свой мобилен телефон, а баба ѝ се е препитавала като шивачка в Париж. Първата машина, която Камила е имала в дома си била шевна, компютър получава едва като тийнейджърка и вероятно с негова помощ завърша История на изкуството в университета в Торонто. За..
Йохан Волфганг Гьоте – писател, драматург, учен, философ и политик, е роден през 1749 г. И преди, и след неговия живот, човечеството не спира да воюва. Неизвестно защо. Но битките са междуличностни, междудържавни, световни, сякаш неизлечими. С "Ифигения в Таврида" хуманистът Гьоте предлага различно решение. Не случайно мястото на действието е в храма на..
На 8 юли в рубриката "Радиоколекция" на Радиотеатъра, започваща в 0.15 часа, тръгва феноменален проект: "Под игото" на Иван Вазов под адаптацията на актьора Руси Чанев. Големият наш артист се заема с начинанието след като преподавателите в българските училища в чужбина му разказали колко е трудно за техните питомци да вникнат в текста на Патриарха..
На своите най-малки слушатели Радиотеатърът предлага от 13 до 19 май "Седмица на животните". Животните са герои на много народни приказки, а често и писатели ги вземат за свои персонажи, за да изкажат вълненията и тревогите, които изливат с перото си. Оскар Уайлд например, който със "Славеят и розата" ни разказва за любов, преданост и..
"Не те виждам" е саркастична история, която Палми Ранчев разказва лирично. Сарказмът идва от болката по загубата на човешкото, а лириката - от обичта му към човека. Ще ви разсмее и ще ви натъжи. Без никаква автоцензура, авторът говори директно и нарича черното – черно, а бялото – трудно постижимо. Макар да е ситуирана сред безпътицата на..
Албена и Павел Благеви са се издигали до селенията на боговете – планината Олимп. Оказа се, че макар да е с няколко метра по-нисък от Мусала, нейният връх..
Постановката, за която всички говорят – "Оръжията и човекът" на Бърнард Шоу, ще има премиера на сцената на Народния театър в три последователни вечери. На..
В "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Валентин Вълканов , преподавател по социология в НБУ, коментира процесите, които водят българското общество до..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg