Българите за гръцката криза

В продължение на месеци, случващото се в нашата съседка Гърция бе във фокуса на общественото внимание. От дълго време темата „Гърция” съществува и в проучванията на социолозите от „Галъп интернешънъл”. Последното национално представително изследване е реализирано между 30 юли и 6 август. Българското общество намира вина за гръцката криза на различни нива в Гърция и сред кредиторите й. Не личат изявени солидарни нагласи със случващото се на съседната страна. Страховете, че гръцки сценарий е възможен у нас, не са преобладаващи. Това са изводите на социолозите. Кой е виновен и кой печели според масовите представи на българите?

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Постигнатият през юли пробив в преговорите между Гърция и нейните кредитори е оставил българите с впечатлението, че по-скоро гръцкото правителство печели от ситуацията – коментира Димитър Ганев от „Галъп интернешънъл”. – Малко под 40 на сто от хората избират тази опция, 24 на сто смятат, че печеливши са и Гърция, и онези, които я кредитират. За сметка на това само 13 на сто смятат, че в крайна сметка печеливши са кредиторите. Хората с по-високо образование и стандарт на живот виждат по-усложнена картина, по-умерени са в мненията си и намират ползи и за кредиторите на Гърция. Но като цяло явно е останало по-скоро усещането за надмощие на гръцкия интерес. Това вероятно се дължи на факта, че беше постигната сделка, но и на проведения преди това референдум, който показа ярка обществена съпротива срещу кредиторите. Картината на мненията на българите е с много нюанси, а една четвърт от запитаните признават, че не могат да преценят.

Ето какво мислят респондентите на „Галъп”, относно вината за създалата се ситуация:

Тествано беше и отношението към някои твърдения, за да се види дали и доколко в общественото съзнание са навлезли стереотипи, както и къде се търси вината за случилото се с Гърция – продължава Димитър Ганев. – Тези твърдения пораждат преди всичко хипотези за по-нататъшно изследване и не претендират за изчерпателност. Въпреки това, 60% „споделят мнението, че Гърция има проблеми, защото гърците не работят достатъчно.Това е доста популярно твърдение в световните медии и бе основната мотивация да го тестваме. За сметка на това, 21% не са съгласни, а останалите се колебаят. Същевременно близо 70 на сто са съгласи и с твърдението, че онези, които са давали заеми на Гърция, имат главната вина. 14% не са съгласни. Тук привържениците на левицата закономерно показват по-чувствително съгласие. Като че ли най-безусловно съгласие обаче предизвиква твърдението „Основният виновник за проблемите в Гърция са политиците там”. 75% от българите са съгласни, а само 9 на сто са на обратното мнение. Останалите се колебаят. Трябва да имаме предвид, че сериозните негативи на политическата класа както в България, така и в други страни, действат почти автоматично – „винаги политиците са виновни”.

В последното си изследване „Галъп интернешънъл” тества твърдението „Част от дълговете на Гърция трябва да се опростят”. То среща неодобрението на над 70% от българите. 11% са на обратното мнение, а останалите се колебаят.

Между другото това беше зададен от нас въпрос преди няколко месеца и структурата на мненията не се е променила съществено, независимо от проведения в Гърция референдум и последващите преговори с Брюксел – обществените нагласи не са се променили – продължава Димитър Ганев. –Това личи още по-ясно и в отношението към твърдението „България трябва да подпомага финансово Гърция”. Подобен въпрос беше зададен и през месец май, но и тогава, и през август, само 6% се съгласяват, а над 80% са против.

Според последното проучване на „Галъп”, независимо че българите в по-голям дял намират, че гръцкото правителство е печелившо от сделката, то 43% смятат, че положението в Гърция в бъдеще ще се влошава, а 21 на сто – че ще се подобрява. Повече от две трети обаче признават, че не знаят. При тестване на твърдението „Има опасност в България да има криза като в Гърция” дяловете на положителни и отрицателни отговори на твърдението са еднакви. По-ниските социални слоеве отговарят с повече страх. Съществена роля изиграват не толкова доходите и образованието, колкото партийната принадлежност. Привържениците на ГЕРБ в по-голямата си част очаквано отхвърлят опасността от подобна криза у нас. Вероятно постигнатото облекчаване на ситуацията в Гърция е поуспокоило и страховете у нас.

Споделете

Българите за гръцката криза

Георги Господинов: Литературата винаги е антидот

Димитър Стоянович: Културният живот лети с пълна сила

Изложба на икони в Българския културен институт в Берлин

ПРЕДАВАНИЯ

Програми

Радио България

За БНР