Какво ни донесе 2024 година в културен план – размисъл в "Нашият ден" с Димитър Стоянович.
В началото на разговора насочваме внимание към новия брой на сп. L’Europeo, озаглавен "Актрисите". По думите на Стоянович, който е главен редактор на изданието, този брой е обяснение в любов към българските актриси и българския театър – заслужено внимание към едни специфични, чувствителни и интелигентни личности.
Авторите в този брой целят да разкрият пред читателите каква чупливост и вътрешна сила притежават представителките на актьорската професия, които извън ролите претърпяват болки, разочарования, претръпвания.
Стоянович заявява, че това е най-хубавият брой на обичаното сп. L’Europeo за последните 11 години и в него са представени пет поколения български актриси.
"Може на държавници и политици да не случихме, но на писатели случихме, на поети случихме, на актьори случихме", заявява Стоянович.
"Културният живот лети с пълна сила, прониква на базово ниво в определени места на нашата скъпа родина, работи", казва още той.
Стоянович изразява своя потрес, че българската култура продължава да бъде неглижирана на държавно ниво: "Културата би трябвало да е основен приоритет на българската държава. Ние нямаме нищо по-важно и ценно."
Стоянович посочва примери за възможностите на българската култура в световен план – Георги Господинов и неговият последен роман "Градинарят и смъртта", който е "дълбока и смислена книга, абсолютно извън хитростната нишка на европейското харесване" или успехът на Мария Бакалова в киното.
Провинциализмът, по думите на Стоянович, не е нещо, от което българинът трябва да бяга и да се срамува. Добре е човек да е стъпил на земята, на корените си, на родното си място, на родната си държава.
"Ние сме хора, свързани с една вечна провинция на света. И хубавото, и лошото са отложени във времето, което е добре – има надежда", казва Стоянович.
За съжаление провинциализмът събужда леката ненавист към този, който си е позволил да направи нещо повече, добавя Стоянович, според когото в съзнанието на българите битува вечното съмнение в "хваткаджийство" от страна на успелите.
"Защо милата ни, скъпа и крайно неглижирана в държавен план култура е тепих за доказване на някакви работи и разгръщане на политически процеси? Много е гнусно, че се ползва патриотарската карта", казва Стоянович по повод политизирания скандал с постановката на Джон Малкович в Народния театър.
"Това, че Джон Малкович присъства в българското културно поле е празник", смята гостът.
Разговорът завършва с очертаване на добрите постижения на българската култура през изминалата година.
За първи път страната ни взе участие в Лондонския панаир на книгата благодарение на Светла Дионисиева от Българския културен институт в Лондон и Министерството на културата.
Това, което е доставило истинско удоволствие на Стоянович е изключително добрата съвременна българска поезия, която се е появила в "стряскащо добро качество" през 2024 година.
Романът "Градинарят и смъртта" на Георги Господинов, завръщането на Самуел Финци на българската театрална сцена и спектакълът "Медея" с Радина Кърджилова са сред културните акценти на годината, според Стоянович.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Съюзът на артистите в България обяви номинациите за тазгодишните награди "Икар", които се присъждат на най-добрите постижения в сценичните изкуства. Тази година статуетките ще бъдат връчени за 51-ви път. В категорията "Водеща мъжка роля" са номинирани: · Мак Маринов за ролята на Д-р Стокман в "Обществен враг“, Малък градски театър "Зад канала“..
Вечно живият театър и класическата драматургия са неговата страст. Той е български режисьор с европейско измерение като творец, магьосник за актьорите. Поставял е Шекспир, Молиер, Ибсен, Йовков, Страшимиров. Човек с много лица – на режисьор, поет, драматург, преводач, изследовател, критик, писател на театрални анализи, разкази и портрети на актьори...
За Ваньо Стоилов, кореспондент на в. "24 часа" от Стара Загора, това е трета поредна книга. Този път историите му препращат и към популярното предаване на БНР "Спорт и музика", но и към дейци на културата: ранни спомени за Елисавета Багряна, памет за Маргарита Димитрова, поглед отблизо към Анна Томова-Синтова, Веселина Кацарова, Ваня Цветкова, Емил..
Днес (5 февруари) се навършват 40 години от откриването на Експерименталния сатирично-вариететен театър към Дома на хумора и сатирата в Габрово . Негови артистични директори са били имена като Николай Николаев, Хачо Бояджиев, Вили Цанков, Сотир Майноловски, Николай Георгиев. Сериозно наводнение през 1991 година нанася непоправими щети на..
Днес от 18:00 часа в Регионалната библиотека "Захарий Княжески" в Стара Загора ще се проведе специална прожекция на късометражно кино, организирана от "Кинематограф". Темата на събитието е "Земята и Космоса", а зрителите ще имат възможност да се насладят на селекция от късометражни и документални филми, посветени на връзката между нашата..
В епизод 575 "Трамвай по желание" прави дълбок поклон пред една от най-значимите фигури на българската популярна музика. Легендата за краля на..
В днешното издание на предаването "Време за наука" разгледахме темата за "данък наследство" и семейните фантоми. Обсъдихме как от родителите си..
2024 г. донесе значителни промени в пазара на недвижими имоти в България. Според доц. Мирослав Владимиров, икономист и член на борда на директорите на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
