Тя е крехка и много силна понякога. Не обича главоблъсканиците, но претегля бързо нещата. Упорита и настъпателна и по човешки уязвима, готова да махне с ръка и да се оттегли. Радостна и щастлива с успехите, по детски непристорено сияе. Недоумението идва, когато светът поднася и други неща, не съвсем приятни, дори трудни за издържане. Понякога товарът става много голям, друг път тя сякаш преодолява с неземна силна препятствия и буквално лети извън законите на гравитацията.
В нея текат няколко реки и както в приказката не знаеш дали сега е бялата вода или с някой друг цвят, но когато дойде златната, имаш възможност да се докоснеш до несравнимата красота. Тя може да изглежда семпла и непристорена, но духът й в миг да сътвори няколко артистични „дяволии“. Тя е малката фея от приказките и голямата Стойка Миланова.
Има стил, който не е само изграждан с култивиране и опитност, тя има характер, индивидуалност, която може да бъде и своенравна, но пък в този така мултиплициран свят носи своето очарование. Нейният цигулков звук е изразът на това очарование. Дали това ще бъде „Лунна светлина“ на Дебюси, бавните части на концерта на Менделсон, Брамс или Бетовен усещането е за лунен лъч, по който се движи нейната пътека и слушателят упоен върви след нея. Интересно, че статия за цигуларката Стойка Миланова от 2000 година е озаглавена точно така – „Съвършенството е безкрайно ходене по лунна пътека“. Не винаги, разбира се „лунният лъч слиза отгоре“ и осветява пътеката, но пък когато това се случи, изживяването е прекрасно, такова каквото ни дава безпрекословното съвършенство, повече магично, отколкото реално.
А после идват бързите части, идват концертите на Прокофиев, Шостакович, тогава лунната пътека се преобразява в стоманена нишка, в сребриста пружина, чието движение не можеш да проследиш, само отблясъците мигновено те пронизват, за да се възхитиш на една чудодейна артистична сила. Но това е последното, което цигуларката Стойка Миланова би обяснявала и тълкувала, тя предпочита да си представи, как би повела малки деца по изпитания цигулков метод на баща си Трендафил Миланов, за да могат един ден да намерят и те своята „лунна пътека“.
вторник, 25 август, от 19.30 часа
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през 1922 година. Маестро Георги Атанасов ръководи премиерния спектакъл. А ние поглеждаме към друг спектакъл на "Бохеми" от 1955, съхранен в Златния фонд на БНР. В ролята на Рудолфо публиката възторжено..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят с авангардни композиции от последните няколко години, както и от последните петдесетилетия. Във фестивала ще вземат участие млади и утвърдени наши и чуждестранни изпълнители. В три вечери на три..
Третият концерт от настоящия сезон 2024/2025 на Симфоничния оркестър на БНР, озаглавен "Тембри и нюанси", представя композицията на Иван Спасов "Епизоди за четири групи тембри", Концерта за виолончело и оркестър в ла минор, оп.129 от Роберт Шуман и Симфония № 5 в ми минор, оп.64 от Пьотр Чайковски. В аванс ви предлагаме да чуете разговора на..
"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски. Често се сещам за това негово твърдение, и когато слушам композициите му, и когато съм част от публиката му и проследявам вдъхновеното музициране и безспорния професионализъм. Наскоро Ангел..
Музикантите от "Кварто" (Quarto) с пианиста Емануил Иванов ще представят две емблематични творби на Йоханес Брамс и Дмитрий Шостакович – клавирни квинтети от двамата композитори. Емануил Иванов за първи път ще свири двата квинтета. В произведенията на Брамс и Шостакович се открива стремеж за духовен полет и борба за свобода на човешкия дух...
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през..
В "Мрежата" гостува Ирина Морозовская, която е психотерапевт, известен бард, но най-вече одеситка. Проведох разговора си с нея на 19 ноември, ден след..
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg