Ако ви звучи абсурдно, в този абсурд попадат хиляди български деца, „дарени“ от родителите си с невероятни имена. Емима, Арая, Елора, Кодин, Пембе, Флойд, Кхан… какво да кажем за Шехерезада, Трифозара, Стихия, Канарче, Удиян, Челси, Орис. „Творческият“ ентусиазъм на младите български родители няма граници и изглежда се засилва. Традиционните за културата и езика ни имена фигурират в статистиките основно заради поколенията над 50 години. Българите масово се отказват от тях. Защо – струва си да се изследва. Засега такива проучвания няма – за тях трябват средства и подготвени хора. Малкото ни специалисти трябва да „купуват“ информацията на Националния статистически институт, за да могат поне да открият тенденциите в именуването. Що се отнася до причините за все по-странния избор на имена, нека се опитаме да отгатнем. Семейната традиция, включително и в именуването, все повече избледнява. Примерите за успех и благополучие идват до нас от други страни, а кой не иска детето му да успее. „Културата“ достига до съзнанието ни във вид на евтини сапунки и нископробни риалитита. Елементарната грамотност става дефицитна, да не говорим за сносна образованост. Безумните имена са само последствие, съвсем малка част от последствията. Разговор по темата с проф. Анна Чолева от Института за български език.
• Езикови справки по радиото: „галиба“
• Забравете тази дума!: от коя дума или съчетание можем да се лишим, за да бъде речта ни по-точна, правилна и красива
Темата в това издание на "Време за наука" е една от най-дискомфортните човешки емоции – срамът. Сигурно няма на този свят човек, който поне веднъж да не се е червил, да не е изгарял от срам, а ако има такъв човек, вероятно е социопат. Знаем за какво служи страхът, за какво ни предупреждава болката. За какво ни е срамът се питаме във..
Не от вчера бизнесът у нас алармира, че изпитва недостиг от квалифицирани кадри. В края на миналата година Министерството на образованието и науката предложи 61.32% професионални паралелки в план-приема за гимназии за учебната 2025/2026 г. – най-високият досега процент. Дали това е достатъчно като мярка да повиши интереса на младите хора към..
"Най-важното през целия ми живот е било, че никога не съм спирал да търся нови решения и да уча. Най-важното е да не спираш да упражняваш знанията, които имаш, да търсиш начин да ги надградиш, за да правиш нещата по-лесни, по-прости и по-сигурни. Така растеш!" – това е изводът, който инж. Емил Митев прави на този етап от живота си. Той е носител..
Главен асистент Силвия Георгиева от Университета за национално и световно стопанство, катедра Предприемачество, неотдавна беше в любимия ми щат Гуджарат, за да преподава в тамошния университет. Тъй като не съм ходила в Ахмедабад след ковид пандемията, нямам търпение да я разпитам за този най-голям град в щата, който е и на седмо място в огромна..
Само три години след създаването на Софийския университет са сформирани катедрите по ботаника (1891) и зоология (1897). За десет години броят на катедрите се удвоява и те осъществяват обучение на студенти в рамките на Физико-математическия факултет, в специалността Естествена история. През 1944 г. специалността се разделя на две – Биология и..
Професор арх. Тодор Кръстев, почетен член на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС) и експерт по Световното..
Тази година се навършват 130 години от създаването на организираното туристическо движение в България. По повод на този юбилей, срещаме се с председателя..
Отиваме в града на липите, където днес отбелязват Световния ден на социалната работа с празничен концерт в Държавната опера – Стара Загора. На..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
