Въпреки че традиционните фразеологизми губят позиции в речта ни, тъкмо в наше време се надигнаха гласове срещу дискриминационната същност на някои от тях, които съдържат наименования на национални, етнически и други категории. Дори невинното циганско лято е застрашено от обвинения в изразяване на етнически предразсъдъци. Впрочем, в други страни стремежът към абсолютна политическа коректност е напреднал дотам, че ражда абсурдни ситуации. Но да останем при нашите традиционни фразеологизми, съдържащи етнически наименования. Съвсем логично в тях разчитаме стереотипи, коренящи се в историческия ни опит с балканските съседи и с някои съотечественици. В огледалото на фразеологията те са жестоки, коварни, крадливи, лъжливи, нечистоплътни. Европа почти отсъства от географската карта на нашите традиционни изрази с наименования на други народи и държави. А ако погледнем от „европейската“ страна? Сравнението с фразеологията в немския език показва сходни отношения, породени от историческите срещи на германците с техните съседи. Очевидната прилика във фразеологията на две доста различни култури и истории поставя още веднъж съществения въпрос – дали в езика е причината за нетолерантността в отношенията с другите и дали преследването на „нетолерантния език“ ни прави по-търпими и отворени към останалия свят. Разговор с проф. Ана Димова от Шуменския университет.
• Езикови справки по радиото: „не мога“ и „неможещ“.
• Забравете тази дума: от коя дума или съчетание можем да се лишим, за да бъде речта ни по-точна, правилна и красива.
Няма нищо по-ценно за едно семейство от децата. Би трябвало и за държавата да е така. Ако сега, уважаеми читатели/слушатели, ви попитам – Така ли е , едва ли положителните отговори ще преобладават. Защото действията и политиките на държавата ни, които трябва да осигурят нормална среда за отглеждане и възпитание на децата ни, категорично не са..
В Националния политехнически музей гостува документалната изложба "Д-р Стайко Стайков – живот, отдаден на науката", посветена на основоположника на българската метеорология, климатология и сеизмология на нивото на европейската наука. Тя е подготвена от екипа на Исторически музей - Стрелча, с директорката на музея Леда Петкова. Експозицията може да бъде..
Вълнуващи срещи с Космоса, науката и технологиите, работилници, демонстрации и богата училищна програма – наближава 14-ото издание на Софийския фестивал на науката (9 и 12 май) . Любов Костова от фондация "Красива наука" представя акцентите във вълнуващата програма на научния фестивал, който е част от Културния календар на Столична община...
СУ "Св. Климент Охридски" открива нова интердисциплинарна магистърска програма по астробилогия . За целите и възможностите, които предлага специалността, в "Нашият ден" говори гл. ас. д-р Петър Евтимов от Биологическия факултет на Софийския университет. В началото на разговора д-р Евтимов пояснява същността на астробиологията като наука:..
За трета година фондация "Заедно в час" и платформата "преподаваме.bg" събраха в София учители, директори, представители на образователни институции и граждански организации за финалното събитие и награждаване на отличените добри практики от кампанията "Добрите практики на фокус". Повече от 500 бяха гостите и лекторите които се включиха в..
СУ "Св. Климент Охридски" открива нова интердисциплинарна магистърска програма по астробилогия . За целите и възможностите, които предлага специалността,..
Един снимачен миг – в "Артефир" ставаме част от работния процес на режисьора Стефан Командарев върху най-новия му филм с работно заглавие "Made in..
Гражданският журналист е новият публичен "дезинформатор" . Такова определение дава Силвия Недкова, журналистка от сайта "Площад Славейков". Защо? Защото..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg