Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

От какъв зор бе, бай Иречек?!

Константин Иречек, графика от Ян Вилимек, 1889 г.
Снимка: архив

Онзи ден, на 3 април се навършиха 137 години от заседанието на Учредителното събрание, в което депутатите избират София за столица на Княжество България. Годината е 1879.
През същата година Константин Иречек пристига в София, където става главен секретар на новосъздаденото Министерство на народното просвещение.
Иречек е добросъвестен и педантичен учен, и всекидневно стриктно си води дневник.
Ето какво той записва в дневника си на 10 ноемврий, понеделник 1879 година. Цитирам дословно. Първи  впечатления от София: криви улици с дървета, от двете страни отворени ориенталски дюкянчета, ужасен неравен тротоар и страшна кал. Голямо село. Най-после открих площад. Наляво - едноетажна къща с 16 прозореца на фасадата и стража при входа. Това трябва да е дворецът.
…Пред двореца - заградени заченките на някаква си градина с кьошк за музикантите и кафене. Навсякъде се виждат само едноетажни къщи от кирпич и дърво, с много прозорци, отвън хубави, но като че от книга. По улиците - огромни гьолища - Българска Венеция. Влязох в една улица, в която наляво се издига голяма дървена сграда, каквито се строят у нас за изложба на добитък, цялата с малки знамена. Това ще да е наверно Народното събрание.
… Описаха ми какъв е парламентът. Преди една седмица, миналата неделя, след тронната реч, партиите веднага едва не се сбили. Народното събрание - множество полуобразовани простаци или селяни; всеки говори колкото си иска - цели заседания минават в празни приказки
.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Как "Дивата София" ни учи да забелязваме природата в града

Д-р Атанас Грозданов от Биологическия факултет на Софийския университет сподели в ефира на "Нашият ден" вдъхновяващи мисли за градското биоразнообразие и инициативата "Дивата София". Основната цел на този проект е да разкрие на широката публика богатството на дивата природа, която съществува дори в рамките на големия град. Според д-р Грозданов много..

обновено на 03.12.24 в 13:14

Как общините могат да създават енергийни общности: ново обучение

В предаването "Време за наука" Христо Панчев, координатор на инициативата за "зелено възстановяване" в "Грийнпийс" за Централна и Източна Европа, разказва за новия проект на организацията – специализирания курс "Енергийно еспресо". "Енергийно еспресо" е безплатен онлайн курс, насочен към общински специалисти, ангажирани в сферата на градското..

обновено на 03.12.24 в 12:33

Жени и деца бежанци – пътят към успешната интеграция

В рамките на рубриката "Темата на деня" в ефира на "Нашият ден" се проведе задълбочен разговор за интеграцията на жените и децата бежанци от Украйна. Участие взеха Бистра Иванова, председател на "Мулти култи колектив", украинската поетеса Ана Багряна и Виктория Петрова, мениджър програми и оценка на проекти към "Българския фонд на жените"...

обновено на 03.12.24 в 10:22

Персонализирано здравословно хранене: Как работи платформата NutriWell?

В рубриката "Епизоди от живота" обсъдихме как иновативните технологии могат да подкрепят здравословния начин на живот. Владислав Живков, управител на "Инова Ливинг", представи проекта NutriWell – платформа, разработена с помощта на изкуствен интелект , която има за цел да подпомага здравословното хранене и социалното включване. "NutriWell е..

публикувано на 03.12.24 в 09:00

Запомнете: мендокусай!

В "Голямата къща на смешните хора" на редакция "Хумор и сатира" най-кратка и ясна е рубриката "Кратко и ясно".  Този път в нея насочваме вниманието си към далечна Япония – древна страна, населена с японци, които умеят кратко и ясно да назоват неща, процеси и явления, които ние няма и да се сетим да назовем.  Японците например имат термина..

публикувано на 02.12.24 в 18:10