Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Радиоенциклопедия „Солта по пътя на цивилизациите”: Парите по пътя на солта

Снимка: архив

Всички знаем колко вредно е да се прекалява със солта в храната. Тогава какъв смисъл влагали древните хора в израза: „Той яде сол”? Така се говорело за човек, който не е просто богат или заможен, а направо е потънал в разкош. Можел да си позволи да притежава сол, колкото поиска, и да похапва от своето богатство по всяко време, в буквалния смисъл на думата. На много места по света първите пари се отсичали от здрави, солидни кюлчета …не злато, а истинска, твърда сол. Да опитваш разплащателното средство със зъби е останало като практика във времето, макар и с друга цел. Търговците захапвали златните монети, за да се уверят, че са истински. Със солта нямало проблем: или е солена, или не е сол. Големият въпрос идвал от водата. При пренасянето на солени пари с кораб, след първите по-високи вълни, безценният товар се стапял и безвъзвратно изчезвал. И сухоземните пътища били не по-малко рискови. От разбойниците може и да избягаш. От дъжда – не. Бури и наводнения обърквали всякакви предварителни сметки. Останал изразът: „да не ти излезе солено”, както и поуката: „Раната се бои да не й сложиш сол. Солта се бои да не я сложат във вода”. Дори когато се появили металните пари, в много от тях се запазил споменът за ролята на солта: солди (италиански монети), халер или хелер (от хал – на келтски сол). Думата солдат (войник), използвана и до днес в някои езици, идва от солената дажба, която древните воини получавали като надница.

И съвременната дума за заплата salary, в английски език не е нищо друго, освен порцията сол, давана като възнаграждение за свършената работа. Още много любопитни неща знаят за парите по пътя на солта Валентина Григорова, проф. Васил Николов, Катя Христова, Елка Пенкова, Бистра Божкова и други.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Милена Ташкова: Човек трябва да опознае емоциите си, за да ги контролира

Милена Ташкова е клиничен психолог, директор на "Психодраматична  работилница " , психотерапевт, супервайзър и обучител по метода психодрама и главна част от проекта "Живот на килограм", който помага за превенцията на хранителните разстройства при тийнейджърите. "От 25 години работя като психотерапевт и през годините българите се научиха да търсят..

публикувано на 28.03.24 в 14:30
„В лабораторията на художника“ от Александър Божинов

Историята като шарж

Александър Божинов (1878-1968) преживява двете световни войни, Народния съд и още много политически преобръщания и изпитания. В живота му историята често се оглежда като в огледало и се отразява с абсурдното си лице. За Божинов, за историята като гротеска, за хода на времето в шаржови и сатирични измерения говорим с проф. Ваня Добрева, проф...

публикувано на 28.03.24 в 11:19

За Трявна… като за Трявна

Има много места в България, които те грабват от пръв поглед. Ако тръгнеш по старинната улица от Калинчевата и Даскаловата къща, минеш покрай дома на Славейкови – баща и син, Петко и Пенчо, прекосиш гърбатия мост и площада с часовниковата кула, поклониш се на вдълбаната в земята църква, то е пределно ясно къде си попаднал. Но нашият екип бе тук..

публикувано на 27.03.24 в 07:35
Куршум джамия

До края на март Куршум джамия отваря врати

След 9 години на съдебни битки и протести бившият мюсюлмански храм Куршум джамия в Карлово вече е реставриран и става музей, който ще отвори врати съвсем скоро. Куршум джамия е паметник на културата от национално значение. При реставрацията са запазени елементи от 1485 година, когато е построена джамията. "Тази сграда е най-старата от Османския..

публикувано на 26.03.24 в 15:45

Поредица кратки филми за опазването на българските гори

Гората е сложен организъм, който за жалост не е безгранично устойчив и вечен. Редица фактори – като изсичането на дървета и климатичните промени – влияят на горската екосистема.  Преди Седмицата на гората (1-7 април ) в "Нашият ден" разговаряме с Нели Дончева от WWF България за поредицата кратки филми, посветени на опазването на българските гори...

публикувано на 26.03.24 в 09:50